На 16 януари 1969, Ян Палах, студент по философия в Карловия университет в Прага, се самозапалва на централния Вацлавски площад. С този жест той иска да се противопостави на съветската окупация, която през 1968 удавя в кръв реформаторското движение „Пражка пролет“, и да призове съгражданите си да не се примиряват с новия режим, твърд и безусловно подчинен на Кремъл.
Получавайки тежки изгаряния на 85 на сто от тялото, той умира в ужасни мъки на 19 януари.
В деня на погребението му 100 000 души преминават през Прага в мълчалив протест, пише Ян Маршал от Франс прес.
Национална мобилизация
Ян Палах произхожда от скромно семейство от Вшетати, село на 30 км от Прага. Баща му, починал през 1962, бил собственик на сладкарница, чийто магазин е конфискуван от комунистите, а майка му – продавачка в будка на гарата.
„През 1967 и 1968 г. Ян участва в младежки работни бригади в СССР. Той преживя шок, сблъсквайки се със съветската действителност, толкова различна от пропагандата“, разказва Яна Беранова, младата председателка на Обществото Ян Палах, базирано във Вшетати.
„Той отказваше да се примири с летаргията, в която обществото изпадаше малко по малко след окупацията. Той призова, напразно, за обща стачка. И след това взе своето решение.“
Преди зазоряване на 16 януари 1969, Ян Палах взима влака от Вшетати за Прага. В стаята на студентското си жилище той завършва своя манифест, искащ отмяна на цензурата и забрана на пропагандния вестник „Зправи“ („Новини“), разпространяван от окупационните войски и изобилстващ с това, което днес наричат „фалшиви новини“.
„Седмица на Палах“
По обяд той купува две пластмасови кофи и помолва механик от улица в съседство с Вацлавски площад да му продаде четири литра бензин. Към 14.30 ч. Ян Палах се насочва към входа на Националния музей, на Вацлавския площад, който в този момент гъмжи от хора. Полива се с бензин и драсва клечка кибрит.
„В историята има моменти, когато трябва да се направи нещо“, успява да каже на болничното си легло. Още няколко чехи се самозапалват, вдъхновени от саможертвата му, включително студентът Ян Зайиц на 25 февруари и членът на комунистическата партия Евжен Плоцек на 4 април същата година.
20 години по-късно, на 16 януари 1989 дисидент на име Вацлав Хавел е арестуван, докато полага венец в памет на студента мъченик. Последвалата вълна от протести, наречена „седмицата на Палах“, разклаща режима, който по-късно е пометен от „Нежната революция“.
„Има такива, които не одобряват действията на Ян Палах, смятайки, че е трябвало да води борбата си по друг начин, без да жертва своя живот“, признава Беранова, която живее във Вшетати и преподава история в гимназия в Прага.
„Аз също често размишлявам по този въпрос. Хонза обичаше нашия народ и страна и, разбира се, е жалко, че вече не е с нас. Но онова, което е важно, е неговото наследство и това казвам на учениците си: трябва винаги да бъдат активни, трябва да умеят да поемат отговорност за това, което се случва в нашата страна“, подчертава учителката.
Първоначално Ян Палах е погребан в пражкото гробище Олшани и гробът му става място за поклонение. През 1973 тайната полиция го ексхумира, за да го кремира и да зарови праха му във Вшетати. След падането на комунистическия режим прахът на Палах е отнесен в Олшани, където се очаква утре да отидат много чехи, за да му отдадат почит.
