През септември 1968 г. трима студенти от специалност „История“ в Софийския университет в знак на възмущение и протест срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия, водени от съветската армия, напечатват и разпространяват позиви със съдържание: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“, които разпръскват в София и Пловдив.
Това са Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров. На специална церемония през ноември 2018 година в посолството на Словакия в София Александър Димитров получи орден „Бял двоен кръст“ – трета степен, а Едуард Генов и Валентин Радев бяха удостоени с ордена посмъртно.
Преди 50 години войските на Варшавския договор влизат в Чехословакия, за да сложат край на социализма с човешко лице.
На 25 август 1968 осем руснаци протестират на Червения площад в Москва срещу нахлуването в Чехословакия: Богораз, Литвинов, Бабицки, Делоне, Дремлюга, Файнберг, Горбаневская, Баева.
През септември 1968 г. Едуард – тогава студент по археология – заедно с колегите си Александър Димитров и Валентин Радев разпространяват над 200 позива с надпис: „Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” и в подкрепа на осемте руснаци, протестирали на Червения площад.
Държавна сигурност започва разследване и ги разкрива като автори на анонимния протест. Изключени са от университета и комсомола, осъдени са на различни години затвор и са вкарани в затвора.
Тримата студенти са единствените, за които е известно да са протестирали в България срещу военната интервенция в Чехословакия през 1968 г., което прави техния акт още по-значим.
Преди 52 години, на 19 септември 1968 г., четвъртък, към 9 часа сутринта, по телефона на 20-годишния студент по история Валентин Радев се обажда 22-годишният му колега Едуард Генов. Живеят наблизо един от друг и Едуард пожелава да се видят, припомня в свой материал „Свободна Европа“.
Определят си среща на столичната улица „Цар Симеон“. Мястото е някъде по средата между жилището на Едуард на ул. „Кирил и Методий“ № 2 и това на Валентин на ул. „Георги С. Раковски“ № 79.
Едуард съобщава на Валентин, че го е поканил за да отидат заедно до дома на техния приятел и състудент, 21-годишният Александър Димитров. Там се готвят да пишат позиви срещу станалата преди месец агресия на армиите на Варшавския договор срещу Чехословакия и българското участие в нея. Валентин веднага се съгласява и двамата потеглят към дома на ул. „Витоша“ № 69.
Още на 17 септември, вторник, в същия дом, със своя състудент Едуард Генов, Александър Димитров вече е коментирал влизането на съюзническите войски в Чехословакия.
В резултат на споделените между тях мисли, двамата стигат до извода, че нахлуването в тази страна е акт на агресия. Ето защо решават да предприемат нещо, с което да изразят своето отрицателно отношение към него. Стигат до идеята да протестират с помощта на позиви, които да разпространят в пощенските кутии по домовете.
На 11 януари 1969 Едуард получава 5-годишна присъда като „инициатор и ръководител на нелегална контрареволюционна група”. През есента на същата година е осъден на още 8 години затвор, обвинен, че е участвал в подготовката на затворническия бунт в Старозагорския затвор. Освободен е от затвора през 1978.
През 1986 Едуард Генов продължава – отново възобновява активната си дейност и се присъединява към апела на Григор Симов, Илия Минев и Цеко Цеков до Виенската конференция на Общоевропейското съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа и към писмото, с което българските дисиденти се присъединяват към апела на дисидентите от Унгария, ГДР, Чехословакия и Полша.
На 16 януари 1988 в гр. Септември заедно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и др. основават „Независимото дружество за защита правата на човека“. Заедно с останалите членове на „Независимото дружество“ е подложен на непрестанни арести и репресии от комунистическите власти.
На 6 юни 1988 Едуард Генов е арестуван от Държавна сигурност и е принудително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в цех за производство на каменно брашно и организира работниците за протест за по-добри условия на труд. Успява да привлече някои от местните жители за членове на Независимото дружество.
Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдение на Държавна сигурност, членове на Независимото дружество, в това число Илия Минев, неколкократно посещават селото и се опитват да направят събрания на дружеството, но са арестувани, малтретирани и връщани под конвой по местоживеене, а документите на дружеството – конфискувани.
През октомври 1988 режимът експулсира Едуард Генов и семейството му от България – страхувайки се, че той ще вдигне истинско въстание.
Най-напред, подпомагани от демократични организации, те остават за малко в Австрия, а след това се настаняват за постоянно в Сан Франциско, САЩ.
Едуард Генов така и не се завръща в България до края на дните си.
