Комисията по конституционни въпроси взе решение да заседава извънредно през почивните дни,
за да разгледа промените в основния закон и да бъдат гласувани преди коледните празници.
Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене изтича в петък в 18:00 часа.
Това е и причината председателят на конституционната комисия да свика заседание в събота в 13:30 часа. Ако времето се окаже недостатъчно, депутатите ще заседават и в неделя, за да може докладът да бъде готов до понеделник.
Очаква се да бъдат прецизирани текстовете за хората, които може да бъдат избирани за служебен премиер.
В петък да имаме консолидирани предложения. Трябва да има общо съгласие. Ще ми се в следващите дни да има общи разисквания. Все на мен ми се пада да съм председател на дълги заседания по 18 часа, можеше да е друга ама няма да говоря“, заяви Радомир Чолаков, председател на конституционната комисия, цитиран от БНТ.
Никола Минчев от ПП-ДБ каза пред медии, че би било добре между четенията да има повече време, за да предложенията за промени да бъдат дискутирани и обсъждани.
Отпада вторият мандат на главния прокурор
„Стигнахме до консенсус и по въпроса, че трябва да отпадне вторият мандат за главния прокурор, за двамата председатели на ВКС и ВАС, че ще се върнат указите на президента при назначаване и освобождаване и на тримата.
Доц. Киселова за ДЕБАТИ: Не е реалистично промените в Конституцията да минат до Коледа
Работим по създаването на съвместен формат на взаимодействие между ВСС и Висшия прокурорски съвет“, каза Минчев.
Той отбеляза, че вносителите очакват промените да бъдат атакувани в Конституционния съд от опозицията,
а и от президента в частта, която го засяга.
На този фон БСП проведе среща с експерти и депутати от Великото народно събрание, участвали в приемането на Конституцията през 1991 г.
„Благодаря на депутати от Великото народно събрание, които се отзоваха на поканата ни. Въпреки острите политически сблъсъци сте намерили държавническото.
Времето доказа, че въпреки някои недостатъци тази Конституция е стълб на правовата държава. Вече четири пъти у правен опит да се променя“, коментира Корнелия Нинова.
По думите ѝ за БСП има важни но смущаващи въпроси.
„Всички становища са отрицателни, няма нито едно позитивно становище. Доколко обикновено Народно събрание може да променя Конституцията и крие ли това риск, ако някой обжалва.
Мирчев: Радев щял да предложи най-добрата конституция… ама друг път
Промяната в съдебната система – тревожно е това, че никоя от гилдиите не я подкрепя. Поне е радостно, че се отказаха да сменят националния празник“, добави Корнелия Нинова.
Тя подчерта, че за БСП е неприемливо висши държавни длъжности
да се заемат от хора с двойно гражданство.
„Нито един от текстовете на първо четене няма да остане такъв до края“, каза Корнелия Нинова.
„Важно е да черпим от мъдростта и опита на депутати от Седмото велико народно събрание. От съдържателна гледна точка Конституцията от 1991 година е демократична конституция. С тази конституция станахме членове на Европейския съюз“, заяви правосъдният министър Атанас Славов.
Той поясни, че има промяна в разбирането какво означава независима съдебна власт.
„Има повишаващо се ниво на тези стандарти. Мотивите на вносителите на промените е да се съобразим със стандартите за независимост на съда и прокуратурата“, каза още Атанас Славов.
Според конституционалиста проф. Пламен Киров има много спорни текстове в промените.
Надявам се с общи усилия да бъдат изяснени, ако не ще се наложи Конституционният съд да ги изяснява, коментира той пред БНТ.
Дали се нарушава конституционният принцип за единство на съдебната власт, попита той и обясни:
Защото имаме едно триединство от съд, прокуратура и следствие в рамките на съдебната власт и единен орган на администрация на съдебната власт в лицето на ВСС.
Сега се появяват два самостоятелни съвета – ВСС и един низш прокурорски съвет.
Освен това се появява един самостоятелен орган – инспекторат, който досега беше помощен орган на ВСС, а сега е самостоятелен играч на полето на съдебната система.“
Според него, това “разграничаване на съветите, преграждането на дейността, особено на кадровата функция на съдебната власт, между съд, прокуратура и следствие и създаването на „Франкенщайн“ на съдебната власт в лицето на инспектората” може да “влезе в напрежение с решение №3 от 2003 година за формата на държавно управление”.
“Тоест дали настоящият парламент е компетентен да извърши тези промени или за това е необходимо свикването на Велико Народно събрание. Това е първият спор, който може да бъде поставен пред Конституционен съд”, коментира той.
