Евгений Кънев
Евгений Кънев

Улисани от злободневните новини за смяна на министри при ротацията пропускаме най-важното – че ако (не)коалицията се запази, то с голяма вероятност на 1 януари догодина – бидейки в Шенген и Еврозона, Преходът де юре ще е завършил.

А де факто?

Българският преход започна без крайна цел и посока, поради огромните разминавания в разбиранията, нагласите и наложените от комунизма стереотипи на избирателите и самите политици.

Въпреки това, в контекста на разгледаните понятия „капитализъм“ и „демокрация“ можем ясно да различим три етапа на Прехода след 1985 г.

Етап 1: Политическият преход (1985- 1996)

С идването на Горбачов на власт, в СССР и социалистическия блок започва постепенно преход от планова към пазарна икономика, но в рамките на политическия монопол на комунистическите партии върху държавата.

У нас е приет Указ 56, разрешаващ частната инициатива.

Външният дълг на България скача стремглаво от около 2 на 12 млрд щ.д. в рамките на 3-4 години.

Голяма част от този дълг е използвана от държавата за създаване на външно-търговски дружества и след падането на комунистическия режим през 1989 г е „приватизиран“.

Впоследствие този капитал се използва за създаването на частни финансови и бизнес структури в страната, които подкрепят политически бившата компартия. Застанали на входа и изхода на държавните дружества, те ги източват до невъзможност за обслужване на кредитите им.

Така фалират 17 търговски банки и се развихря хиперинфлация. В началото на 1997 г. приключва опитът за държавно индуциран и управляван капитализъм и на контролирана чрез него демокрация.

Но с повторната загуба на властта от бившата компартия е изпълнена дефиницията за мирен политически преход от тоталитаризъм към демокрация.

Етап 2: Икономическият преход (1997-2008)

Опасността от повторен държавен фалит след 1990 г. кара новото реформаторско правителство да приеме двете ключови условия за финансиране от МВФ: (1) въвеждане на валутен борд и (2) приватизация на рентабилните и ликвидация на губещите държавни предприятия.

Така в рамките на около две години България приватизира около 2/3 от държавните си активи, завършва пазарните реформи и получава покана за започване на преговори за членство в ЕС. Към 2005 г преговорите завършват, а България е призната за работеща пазарна икономика – Копенхагенски критерий за членство в ЕС.

Така завършва икономическият преход от държавно-планова към частно-пазарна икономика.

България обаче е приета в ЕС под условие без да изпълнява друг ключов Копенхагенски критерий за членство – върховенство на правото. За да извършим необходимите реформи и станем правова държава (съгласно чл. 4 (1) от нашата Конституция), ЕС ни налага Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП).

Пропускайки този факт, за много българи членството в ЕС сякаш маркира края на Прехода – без да сме правова държава и пълноценна либерална демокрация.

Етап 3: Проваленият преход към правова държава (2009-2021)

Световната финасова криза и мощното раздвижване на икономическите пластове по света и у нас дават друга насока на нашия Преход.

Смяната на модела на икономически растеж, оттеглянето на западни капитали от България и заместването им с наши и руски капитали доведе до по-тясно преплитане на политика и икономика.

Преплитането на политическа и икономическа власт води до олигархизация на политическата система у нас, която стана очевидна – най-вече с възхода и краха на КТБ – след нахлуването на Путин в Крим.

Имитацията на необходимите съдебни реформи стана параван на концентрацията на цялата политическа, съдебна и медийна власт в ръцете на много малка група политици и олигарси.

На фона на глобална пандемия, натрупалите се социални и икономически конфликти увеличиха рязко политическото напрежение в страната.

Избухналите мощни протести разкриха недъзите на олигархичния политикономически модел и след поредица от избори вкараха България в криза на парламентарната демокрация. Сякаш Преходът изгуби окончателно своя смисъл.

Етап 4: Отново опит за преход към правова държава (2022-?)

Корупцията и крещящата нужда от ефективно правосъдие сякаш бяха единствената и най-важна разделителна линия в обществото.

Войната на Путин в Украйна обаче внесе нова, още по-важна разделителна линия – нашата геополитическа ориентация. Оказа се, че консенсусът по нея от началото на века е бил само привиден.

По фундаментални теми за нашата национална сигурност и оцеляване на демокрацията ни – НАТО, газовите и петролните доставки, военната помощ за Украйна, превъоръжаването на нашата армия и съветското културно наследство зеят цивилизационни разломи в обществото.

Те преформатираха политическото пространство и създадоха ротационен кабинет с евроатлантическа платформа, който изведе България от конституционната криза, довела до безконтролно президентско управление.

Международната изолация на лидерите на корупционния олигархичен модел ги мотивира по един или друг начин да участват активно в дълго отлаганите реформи за правова държава.

В рамките само на няколко месеца България – прие антикорупционно законодателство, благодарение на което отпадна МСП;
– направи ключови конституционни и законови промени в съдебната система;
– беше частично приета в Шенген;
– подготвя влизането в Еврозоната от 2025 г и завършване на евроинтеграцията на страната.

Същевременно, новата бюджетна политика цели да намали ножицата между бедни и богати: България е една от страните в ЕС с най-бързо увеличаващи се доходи и с най-ниска безработица; укрепва средната класа – гръбнак на демокрацията.

Дали през 2024 г. Преходът към правова държава ще продължи? Ще влезем ли в сухопътния Шенген? Ще се справим ли с кремълската пропаганда и нейните агенти у нас? Ще заработят ли регулаторите след кадровите промени?

Ще гарантират ли ефективно и справедливо правосъдие новите ВСС, ВСП и главен прокурор?

Преходът към правова държава съгласно нашата Конституция ще знаем, че е завършил само по един начин – когато има ефективни присъди на агенти на чужди държави и на политици от високите етажи на властта.

Едва тогава ще можем да кажем, че Преходът изобщо е завършил и България е станала европейска демокрация.

Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук