Президентът Румен Радев върна за преразглеждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с които се изменят норми в Наказателно-процесуалният кодекс.

Промените даваха възможност за отлагане до 48 часа на уведомяването при задържане на лице.

„Още по-тревожна е и възможността задържани непълнолетни лица да бъдат в неизвестност за техните родители в срок до 24 часа. Конституцията вменява на родителите да се грижат за децата си до тяхното пълнолетие и задължава държавата да ги подпомага”, пише в мотивите на държавния глава.

Президентът подкрепя усилията и мерките в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност като уместни и оправдани, но не е съгласен с подхода на законодателя, съобщиха от прессекретариата.

„Без да е очертан кръгът на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването, се открива възможност за непропорционално засягане на права и се създава риск изключението да се превърне в правило”.

Спазването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменна насока в развитието на европейските правни системи.

В мотивите пише още:

„Република България е демократична и правова държава и повече от десетилетие е член на Европейския съюз, като споделя целите за поддържане и развитие на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Отстояването на високи стандарти за защита на основните права на гражданите е неизменно условие за развитие на европейските правни системи”.

Радев заявява, че подкрепя всички „усилия и мерки в борбата срещу тероризма, организираната престъпност и други форми на усложнена престъпна дейност, за които считам приетите промени за уместни и оправдани”.

„Не съм съгласен, обаче, с подхода на законодателя, който не очертава кръга на лицата и на конкретните престъпления, за които може да се отлага уведомяването. Следва да се подчертае, че правото на уведомяване е част от гаранциите за задържаните лица срещу малтретиране, признати в практиката на Европейския съд по правата на човека. Тази практика обхваща и държави членки на Европейския съюз и утвърждава осигуряването на своевременна възможност задържаният да се свърже с близките си като гаранция за спазване на основни права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи”.

Законът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс бе приет окончателно на 13 декември 2018 г.

ГЕРБ

Политическите реакции не закъсняха. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че това е „стилът” на президента:

„Нямаме никакви притеснения и ще се запознаем обстойно с мотивите на президента. Аз предполагам, че това е стилът на президента да се налага вето и може би това ще е 12-ото вето, което се налага и това е неговият стил, за да може действително да има дебат и да се търси поредната може би конфронтация или заблуждение, което се поднася в публичното пространство”.

Цветанов увери, че всичко, което е направено, е съгласно директивата на ЕС и това е станало след извършените терористични актове в Париж.

„Ако трябва ние от парламента сме в състояние да информираме президента по мотивите, а също така и министърът на правосъдието може също да предприеме действия по запознаването на президента с мотивите за внасянето от МС на този законопроект”, каза той.

Цветанов коментира, че задържането по никакъв начин не ограничава възможността за адвокат, „който от самото началото през целия процес, ако има такъв, задържаният получава съответната адвокатска защита”.

„Тук говорим само за обкръжението и близките на задържаното лице. И тук не е, за да се ограничи неговата защита, тук единственото, което е, за да не се осуети разследването по тежки престъпления или по терористични актове. Тази мярка ще заработи само и единствено по изключение, когато касае такъв обхват на престъпления, които са свързани с организираната престъпност и с тероризма. Всяка друга теза, мисля че може да бъде доста манипулативно поднесена на обществото и затова смятам, че българският парламент предприе най-либералната форма, с която можеше действително да приемем тази нормативна актуализация”, посочи той.

БСП

„Ветото на президента по отношение на изключения на общоприетия принцип, че когато някой е арестуван, той има право да уведоми трето лице, е напълно основателно и ние ще го подкрепим”, каза от своя страна Крум Зарков от БСП.

„Още повече, че БСП предложи между първо и второ четене този текст да отпадне. Ние му се противопоставихме още тук. И нека управляващите, които останаха глухи за всички предупреждения, включително на експертната общност, да не се оправдават с европейски директиви. Директивата, която е основата на този текст ясно определя при кои тежки престъпления като тероризъм и престъпни групи може да бъде използвано такова изключение. В българския закон това нещо го няма и много правилно президентът го връща за повторно обсъждане, надявам се да бъде чут”, заяви Зарков.

Очаквайте подробности!

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!