Президентът Румен Радев е твърдо решен да брани руските интереси у нас, дори с цената на това, че се излага пред цивилизования свят. Днес той сезира Конституционния съд за прекратяването на концесията на „Лукойл“ за нефтения терминал „Росенец“.
„Решенията в областта на енергетиката винаги трябва да почиват върху необходимостта от надеждност и непрекъсваемост на доставките на суровини и на гарантирането на достъпни цени за гражданите и индустрията. Цената за прибързаните и необмислени решения се плаща винаги от джобовете на принудените да понасят последствията им“, посочва президентът.
Какъв е проблемът „Лукойл“ да продължи да внася руски и какъвто си иска нефт през „Росенец“, но под контрола на българската държава – Радев не посочва. Просто му се вижда „прибързано“ и затова занимава не друг, а Конституционния съд. Освен това, докато имаше концесия, беше практически невъзможно да се следи какво и как се внася и изнася през „Росенец“, а то можеше и да не е само нефт.
„Начинът на скорострелното приемане на законови изменения, с които се прекратява концесията на пристанищния терминал „Росенец“, не само противоречи на основополагащия за Конституцията ни принцип на правова държава, но е и пример за безотговорно отношение към държавата и гражданите. При възприемането на този радикален подход не са съобразени нито интересите на потребителите и рисковете за повишаване на цените на горива и стоки, нито потенциалните заплахи за хиляди заети в нефтохимическия комбинат, нито възможните съдебни искове срещу България“, допълва в мотивите си държавният глава, вкарвайки задължителния социален елемент.
Прави натрапчиво впечатление, че Радев (и неговите писачи на речи и оспорвания) старателно избягват да споменава думата „Лукойл“ в искането. Вероятно защото „Росенец“ звучи на българско и национално, а „Лукойл“ всеки знае чия е. В искането на президента името на руската компания не е изписано нито веднъж, сякаш парламентът е прекратил 35-годишна концесия на някоя неизвестна, но мила и добра фирмица, а не с несменяем монополист на българския пазар. Понякога неказаното (ненаписаното) е по-ясно и натрапчиво от казаното.
За сметка на това юристите от президентството са задръстили искането към Конституционния съд с параграфи, алинеи, точки и запетаи. Както и фрази от сорта: „Многопластовото съдържание на конституционния принцип на правовата държава“, „… опазването на мира, укрепването на международната сигурност“, „… зачитането на правата на човека и на основните свободи“, „… опасенията за нарушаване на принципа на политическия плурализъм…“.
Като чуем от Радев думи като „политически плурализъм“ и „укрепване на мира“, веднага се сещаме за едно друго негово плуралистично изказване по въпроса за една окупирана територия: „Крим е руски, какъв да е?!“
Според него „конституционните пороци на този закон и сериозните рискове, пред които той изправя българските граждани, са достатъчни основания“ за сезиране на Конституционния съд с искане за „установяване на противоконституционност на законовите изменения“.
Промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, бяха обнародвани в днешния брой на Държавен вестник.
Припомняме, че на 21 юли Народното събрание (върховният законодателен орган на Република България, б.р.) гласува да бъде преустановена концесията на „Лукойл“ за пристанищния терминал „Росенец“. На министъра на енергетиката бе възложено и да започне разговори по условията и реда, при които Българският енергиен холдинг да придобие до 20% в консорциума-титуляр на Договора за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок I-21 „Хан Аспарух“.
Още вътрешнополитически новини – четете тук
