Асоциацията на българските туроператори и туристическите агенции (АБТТА) обяви днес на пресконференция в БТА, че готвените промени в Закона за туризма не се налагат и до голяма степен ще вредят на бизнеса. Основните проблеми са свързани с лимита на застраховката „отговорност на туроператора“.
Застраховки
„Нашата асоциация категорично заявява, че така съществуващата нормативна уредба в момента и действаща застраховка „Отговорност на туроператорите“ с разписаните по закон застрахователни лимити изпълнява напълно функцията, за която е създадена, и осигурява една много адекватна защита на туристите, ползващи пакетни пътувания.“ Това посочи във връзка с предложението за туристическите застраховки председателят на АБТТА Даниела Стоева.
Причината за това предложение е посочената бройка туроператори от Министерството на туризма, които са застраховани на минималния лимит, а именно 1154. Тя подчерта обаче, че не е направено достатъчно задълбочено проучване, което би показало, че по-голямата част от тези туроператори работят в областта на входящия туризъм, тоест не доставят услуга на крайния клиент, поради което няма нужда те да сключват застраховка, която е единствено в полза на потребителя.
Стоева припомни, че именно тези туроператори генерират приходите от туризъм и броят на туристите, а подобна мярка би била пагубна за този тях.
Като друг аргумент за това, че промените в „Закона за туризма“ са ненужни беше изтъкнат фактът, че българският турист е много добре защитен.
„Според нашето законодателство ние застраховаме на 50% от оборота, генериран от туристически пакети, в останалите европейски страни нормално се застраховат между 10 и 30% от този оборот. В това отношение ние имаме една доста добра защита.“
Стоева посочи, че показателно за това, че досегашната система функционира добре е фактът, че дори при последния фалит на български туроператор, всички клиенти са получили обезщетение или са успели да приключат пътуванията си.
Вместо вдигането на лимитите АБТТА предлага повишаване на контрола и мониторинга на декларираните приходи.
Стоева е на мнение, че би трябвало да се даде по-голяма гласност на проблема за неравнопоставеността при защитата на потребители по отношение на туристическите пакети и ползването на единични туристически услуги – по-точно авиационните такива. При фалит на авиокомпания потребителят не е защитен за сумите, които е платил, каза тя.
Димитър Попов, също член УС на АБТТА, отбеляза, че от 2011г. досега застрахователите са спечелили около 80 милиона лева от туроператорите.
„При такива приходи на застрахователите, ние да не можем да намерим начин, по който потребителят да бъде защитен на сто процента, както това става чрез гаранционен фонд“ каза той.
Сезон 2019 и спадът на броя туристите
Изводите от сезон 2019г. са 2% по-малко туристи до месец септември спрямо миналата година или това са 300 000 нощувки. Този спад обаче е на фона на нарастващ интерес към нашите съседи. Огромен спад отбелязват Германия с близо 800 хил. и Русия с над 170 хил. нощувки, която в момента е на 5 място по брой туристи в България. За сметка на това ръст при броя туристи в България отбелязват Румъния, Великобритания и Украйна.
„Макар и Черноморският туризъм, особено на основание на пътникопотока от летищата да бележи спад, културният туризъм бележи ръст през последните години и затова би трябвало и националният маркетинг да се преориентира и да се преосмислят приоритетите в това отношение“
София е генерирала 2% ръст при броя на нощувките, Пловдив – 10%, а Велико Търново-6%.
Парти или семеен туризъм?
Структурата на туристите, които избират да посетят България също е от голямо значение. Димитър Попов посочи, че преди години по-голяма част от туристите в България са били семейства, докато сега семейният туризъм се е претрансформирал в такъв за младежи.
„Чартерът на алкохолния туризъм и младежите е точно 6 седмици, последната седмица на юни до първата седмица на август. Всички са едноседмични. „
Попов посочи още, че това не е устойчива форма на туризъм и няма голям икономически ефект от нея.