Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
В чуждестранните агенции усилено се говори за предстоящите избори в Турция и за различните проявления на опитите на Ердоган да остане на власт, като се застъпва и мнението, че изборите в Турция, едновременно президентски и парламентарни, ще са решаващи за целия свят. Има ли истина в една такава теза?
На фона на войната в Украйна, на изключително динамичните процеси, които протичат в момента в Сирия, на ангажираността на ЕС с войната в Украйна, както и динамичните отношения между САЩ и Русия, къде ще се позиционира Турция в този сложен пъзел е от изключително значение. Главно, защото Ердоган се опитва да извлече максимални ползи за собствената си страна, като търси баланси, които да бъдат угодни както на него и неговата партия, така и на държавата. Във всички случаи, дали той ще бъде на власт в Турция, или евентуално негов опонент, излъчен от опозицията, както и дали неговата коалиция, или опозицията ще успее да спечели изборите в парламента, ще окаже много голямо влияние върху проблемните ситуации, които очертах. Дали той ще продължи още един мандат в своята политическа кариера, ще има отражение и регионално – за Източна Европа и Близкия изток, но и световно значение.
Във всички негови телевизионни интервюта и срещи с хора той заяви, че това ще бъде последният му мандат. Така или иначе присъствието на Ердоган ще бъде решаващо за тези много сложни взаимоотношения, най-вече неговата роля във войната в Украйна, която е основното, водещото геополитическо събитие за изминалата, за тази година и не е много ясно за колко време още.
Защо това дали Ердоган ще остане на власт е важно – какво може да се случи, ако остане на висок пост и съответно какво може да се промени, ако падне от властта?
Ако направим анализ на 2016 г., когато беше направен опита за преврат, ще видим, че Ердоган е по-скоро близък тактически съюзник или партньор на Русия, търсейки баланса с Русия, извличайки полза за своята държава. Докато ако бъде излъчен наистина много сериозен кандидат от опозицията, се счита, че вероятно той ще бъде по-близък до Запада. Битката е геополитическа. Имаме една Турция, която е обърната към Евразия – не толкова към Русия, колкото към Азия. По-скоро ще видим в лицето на новия евентуален бъдещ президент, такъв който търси много по-сериозно сътрудничество с Европа, с ЕС и със САЩ.
Русия предпочита Ердоган. Това е повече от очевидно, имайки предвид фактите, които излязоха миналата година – че през 2016 г. Русия е тази, която е подсказала на Ердоган, че се готви преврат. Дори излязоха интервюта на Александър Дугин, че той е бил приносител на писмото от Кремъл, с което Ердоган е бил предупреден.
Турция направи промени в Конституцията си, остава неясен въпросът дали Ердоган има право да се кандидатира за президент още веднъж – как ще се опита да заобиколи правилата той?
Ердоган вероятно няма да има проблеми да се кандидатира. Той довърши един мандат, който всъщност беше в условията на предната конституция. И той, и неговият екип и партия твърдят, че неговите мандати се броят след приемането на втората конституция. Тоест той има един мандат в новата конституция и още един – в старата. Ако се брои мандатът в рамките на предната конституция, когато Турция беше парламентарна държава, тогава той наистина няма право да се кандидатира. Сега обаче е въпрос на конституционно тълкуване.
Много са хората в Турция, включително независими експерти, които считат, че Конституционният съд не се влияе от Ердоган. Това не е съвсем така. Предстои да видим какво ще постанови турският конституционен съд по отношение законността и легитимността на Демократичната партия на народите – кюрдската партия. Буквално вчера главният прокурор поиска тя да бъде обявена за терористична и забранена. Същият този съд постанови преди няколко дни отнемането на държавната ѝ субсидия, независимо от това, че имат около 60 депутата в турския парламент. Ето тук може да разсъждаваме, че дори да се поиска конституционно тълкуване по въпроса има ли право Ердоган да се кандидатира, едва ли този съд ще го спре.
Според Вас възможно ли е Ердоган да бъде победен от опозицията?
Много са възможните комбинации и ходове или по-скоро реалности, които биха се случили след изборите, едновременно и президентски и парламентарни. Вероятно изборите ще бъдат изтеглени с три седмици напред. Идеята е да се скъси времето за подготовка на опозицията, която за съжаление все още не е излъчила своя кандидат. Ердоган се опитва да спечели време в своя полза и в ущърб на опозицията.
Преди около 10 дни имаше социологическо изследване, което показа, че преди два месеца Ердоган е бил зад евентуален кандидат на опозицията по рейтинг. Сега той си е върнал водещото място. За сметка на това пък неговата национална коалиция ще бъдат губещи. Социологията показва, че Ердоган вероятно ще победи и то не на първи тур, но неговата партия ще загуби парламентарното си мнозинство.
Кюрдите и кюрдската партия, която има около 9-10% играе много съществена роля. Кюрдите в Турция играят същата роля, която ДПС играеше през 90-те години у нас. Те са баланса между управляващите, водени от Ердоган, и опозицията, наречена опозицията на шестте лидера. На този етап те просто не могат да се договорят кой да е техния кандидат. Те дори достигнаха до някакви фрапантни договорки, че който и да е кандидатът на опозицията, ако техният кандидат бъде избран, основните решения трябва да бъдат съгласувани от останалите петима лидери. Експертите считат, че това няма да работи, но е част от белезите, че на този етап опозицията не е готова и издърпването на изборите напред може да ги хване неподготвени.
Ако се отнесем въпросът към България – какво може да загуби или да спечели нашата страна от промяна на политическия режим в Турция?
Ердоган е познат на България и българските полици. Имаше изключително ползотворни и конструктивни отношения с Бойко Борисов, нашия бивш премиер, който управляваше 12 години. Същото може да се каже и за Радев. В този смисъл за нас Ердоган е познат и може да се води пряк диалог. В същото време обаче трябва да кажем, че е човек, който си дава сметка, че Турция много трудно може да влезе в ЕС. Да не кажа, че това е кауза пердута. Ако бъде избран опозиционен кандидат, ще имаме Турция, която е много по-отворена за диалог със Запада, с ЕС, със САЩ, в това число и с България.
Към днешна дата е трудно да се предвиди кой ще спечели и какви ще бъдат обстоятелствата. Ердоган е готов на всичко само и само да спечели. Той прави такива политически ходове, които преди бяха немислими. Например сближаването и подобряването на отношенията между Турция и Сирия. Буквално следващата седмица се чака поредна среща на министерско равнище – външните министри на Сирия, Турция и Русия. Ето тук Русия е тази, която диктува, и Турция отстъпва. Чрез това затопляне на отношенията със Сирия, Ердоган се опитва да реши проблема с бежанците, който е много сериозен проблем за Турция. Неща, които преди година не изглеждаха вероятни, но сега изглеждат по съвсем различен начин.
Още актуални интервюта – четете тук.
