Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
От една седмица наблюдаваме ескалация на конфликта между Израел и палестинското население на Западния бряг. На какво се дължи тя?
Сегашното напрежение между еврейската държава и палестинците е продължение на ескалацията на напрежението в Сирия. Някъде през последните 10 седмици израелската авиация е отправила около 28 удара срещу ирански цели. Респективно Иран, за да отговори на подобен тип нападение, задейства своите проксита – Хамас, Ислямски джихад и всякакви организации създадени на местна почва, в това число и тези, създадени в Джанин миналата година.
Според мен има още една причина защо точно по Западния бряг. Джанин беше един от основните центрове на сблъсък по време на втората интифада (възстание – бел.ред) между израелските сили за сигурност и палестинците. Това, за което се говори от месеци за сблъсъците между Израел и Иран, е че всъщност се готви третата интифада. Първата беше 1987-1993г., втората беше 2000 – 2005г.
Идеята е всички тези радикални формулирования да въвлекат палестинското население. Палестинските власти също не останаха безучастни, обикновено в такива ситуации те веднага реагират. Но имаше много силен близкоизточен, арабски, ислямски и дори световен отзвук на този сблъсък и поради тази причина ние виждаме, че операция „Къща и градина“ приключи за около три дни. А и виждаме все по-модерни оръжия, които се използват и от двете страни. Това е част от спиралата на израелско-палестинските взаимоотношения, които през около 2-3 години винаги достигат до подобен тип въоръжена ескалация.
Възможно ли е тази ескалация да е свързана с руската инвазия в Украйна. Забелязват ли се там руски интереси?
Да, макар и опосредствени. Израел се стреми да неутрализира руските ПВО системи, които се намират на територията на Сирия. Вчера се появи една карта на присъствието на чужди военни бази в Сирия – най-много са иранските, след това са руските, след това са турските и накрая са американските. Нормално е Израел да има едно внимателно отношение към Русия. Поне на този етап се наблюдава една по-балансирана позиция на Израел относно украинската криза. Напоследък се забелязва и едно наклоняване в полза на Украйна и съвсем нормално е всичко това да рефлектира върху задействането или незадействането на руските ПВО на сирийска територия. Така че паралелно, макар и в косвена форма – да, руската инвазия в Украйна влияе върху този конфликт.
Знаем, че в Израел живеят няколко милиона руснаци. Каква е политиката на Израел спрямо руската агресия в Украйна. Забелязва ли се някаква политическа двусмисленост?
Да, има двусмисленост. Може би генерационно се разделиха руснаците в Израел, които са около милион и половина. Русия е част от предизборната кампания на всеки един израелски лидер. По-възрастното руско население е доминиращо за Русия, а по-младото поколение – за Украйна. Всичко това рефлектира върху съответните политически партии.
В предното правителство например, имаше противоречив нюанс между Нафтали Бенет, който беше по-скоро проруски и Яир Лапид, който беше проукраински. Тоест отделните партии, както и в България, търсят електорални позиции в зависимост от това дали руските евреи са част от тяхната електорална база. Това са вътрешнопартийни сметки, които няма как да не влияят върху израелското общество, което няма единна позиция.
Възможно ли е това ново напрежение да се прехвърли към Сирия и да се активизира нова бежанска вълна към Европа?
Не вярвам. Ако има бежанска вълна, тя ще е свързана най-вече с Турция. Нищо по-необичайно не предстои. През лятото, тогава когато климатичните условия позволяват, има една активизация. До нея водят и събития , които са на терен – в Русия, или Иран или в Северна Сирия. Отново виждаме активизиране на бомбардировките от руска страна върху позициите на бунтовниците. Турците също си правят техните сметки, бомбардирайки позициите на кюрдите. Няма как това да не предизвика движение на маси, включително и в Ивицата Газа. Но в тази част на света това се оказа рутинно – тоест хората по принцип искат да напуснат своята територия. Вече доколко това е възможно е отделен въпрос.
Имате ли информация колко сирийци живеят в момента на територията на България?
Трудно е да се отговори на този въпрос. Някой, освен съответните служби в България, едва ли би могъл да даде съответната цифра. Но и цифрата не е постоянна. Сирийци, които са придобили гражданство са стотици. Пристигащите са хиляди, но по-голямата част не остават тук.
Има изключително много спекулации около евентуалното идване на Зеленски. Бихте ли коментирали какво означава идването му от политическа и военна гледна точка.
Визитата на украинския президент Володимир Зеленски не противоречи на дипломатическата практика и протокол. Според мен, по обясними причини, ние правим ситуацията малко по-истерична. След посещението на Кирил Петков в Украйна миналата година съвсем нормално е посетителят да отправи покана към домакина. Когато двете страни се договорят, че обратната визита е благоприятна като време, като обстановка и като теми за разговор – тя се осъществява.
И ние видяхме, че имаме много сериозни теми на разговор с Украйна.
Първата сериозна тема е военно-техническата помощ, която България оказва на Украйна. Втората тема е в областта на енергетиката. Нека да припомня на вашите читатели, че преди окупирането на Запорожката АЕЦ, Украйна се включи в един източноевропейски енергиен блок, и бе обещала да дава на източноевропейците електричество срещу съответните стоки, тъй като тя е много добре сложена в енергийно отношение държава. Тук ние видяхме ниша.
Надявам се, че украинското и българското правителство ще стигнат до някаква взаимноизгодна помощ и взаимноизгодна сделка, за да може тези контакти да бъдат от политическа и икономическа полза за двете страни.
Още актуални интервюта – четете тук
