Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
Според Вас кой е двигателят на атентата в Истанбул и има ли наистина кюрдска или сирийска връзка?
Нашата информация идва от турските медии, кюрдските медии и медиите от Близкия Изток. Много основателно казвате „кой е двигателят“ – има нотка на съмнение. Това е така, защото част от наблюдателите, особено кюрдските, поставиха под съмнение турската версия, че става въпрос за жена, която е тренирана за разузнавач в специалните сили. Аз не бих могъл да имам категорични мнение. Мога само да направя анализ и оценка на информацията, която идва от региона.
Интересна беше пресконференцията на Ердоган в Индонезия няколко часа след самия атентат. В изказването му си пролича обвинението към кюрдите и индиректните обвинения към САЩ. Той каза „когато те ни поискаха техният свещеник ние им го дадохме, когато ние поискахме нашия свещеник те не ни го дадоха“, без да съобщава нито имена, нито за коя и държава става въпрос, но след това се видя – Турция не прие съболезнованията на САЩ. Това е много интересен дипломатически военно-политически възел. Има неща, които трябва да бъдат категорично изяснени. САЩ са предложили съвместно разследване на атентата в Истанбул, но не е много ясно какво е отговорила турската страна.
Има компоненти, които бяха оспорени от кюрдите. ПКК и сирийските кюрди отхвърлиха всякаква връзка с атентата. Буквално десет часа извършването му се залови жената, която някои следователи и анализатори казват, че е далеч от антропогенните белези на сирийците. В никакъв случай не става въпрос за кюрдка. Името ѝ също е арабско, а не кюрдско. На клипа се вижда една жена чиято походка напомня на жена домакиня, не на жена получила специално обучение като част от разузнаване на милиция, като сирийските демократични сили. Тялото ѝ не подсказва да е част от военно формирование, което да е получило специално обучение. Това са анализите на опонентите на турската версия.
Според мен трудно е да се каже какво ще стане на този етап, но ние влизаме в едни много стари противоречия между Турция и САЩ. Един от проблемите между тях е процеса на затопляне между Турция и Сирия, между Ердоган и Башар Асад. Едно условията на Дамаск за подобно затопляне е експулсирането на американски войски от североизточна Сирия, нещо което няма как да бъде прието от САЩ. Това до някаква степен обтегна отношенията между Анкара и Вашингтон. Това пряко рефлектира върху фона, на който се извършва този терористичен акт. Той е история с продължение. При много от терористичните актове в Турция турците подаваха информация, която не се връзваше с логиката. Има два белега които са много симптоматични – дали са извършени от кюрди или от Ислямска държава. Обикновено кюрдите използват жени, както е в този случай, но те много рядко нападат цивилни обекти. Докато Ислямска държава рядко използва жени и напада предимно цивилни обекти. Чисто тактически двете организации се различават от гледна точка осъществяването на терористични актове. В конкретния случай има неща, които биха влезнали в архива, статистиката на тероризма в Турция, като ще останата значителни съмнения.
Какво казват последните проучвания – има ли шанс Ердоган да спечели още един мандат като президент на Турция?
Ако изборите бяха миналата година шансовете му щяха да бъдат по-малки. Сега социологически проучвания показват, че неговата популярност расте. Миналата година рейтингът му беше около 39%, сега е около 46%. Увеличава се и рейтингът на неговата партия. Някъде около 7 месеца остават до президентските избори и Ердоган активно се опитва да търси съюзници сред онези гласоподаватели, които ще му гарантират, че ще бъде избран.
Възможно ли е атентатът в Истанбул да увеличи подкрепата за Ердоган?
Ако трябва да бъдем честни, този атентат ще напомпа или по-скоро ще вдигне популярността на Ердоган. Той не е отличник в икономиката. Цените на потребителските стоки за около година са нараснали със 100%. Инфлацията е 86%, икономическите показатели въобще не са радостни, но в същото време Ердоган е отличник в областта на сигурността. Той знае как се воюва срещу кюрдите, той беше човекът който инициира три военни интервенции на територията на Северна Сирия срещу сирийските кюрди. Това са действия, които помпат национализма и естествено помпат и авторитета и рейтинга на Ердоган.
Какви са отношенията между България и Турция в момента? Ще им повлияе ли по някакъв начин инцидента с убития български полицай на границата?
Аз лично винаги съм подкрепял тезата, че ние трябва да имаме, твърди и трайни добросъседски отношения с Република Турция. Много жалко, че млад български служител на реда в България беше убит по този нелеп начин. В следствието се вижда, че има някои неточности, които идват от турска страна. Съмнявам се, че напълно ще се изяснят точните факти. В държава като Турция, когато се представят факти от силовата структура, като прокуратура или полиция, те много трудно могат да бъдат оборени. Силно се надявам да има справедливост за близките на убития полицай.
Считам обаче, че България трябва много ясно да заяви пред Турция, че желанието или нежеланието за пазене на българо-турската граница не може да бъде функция на конкретни лидери. Тя трябва да бъде обект на много голяма грижа и от двете страни. Българо-турската граница, която е проядена от трафикантски мрежи, е сухопътната врата на Турция към ЕС. Това е най-натоварената сухопътна граница в Европа и втората след американо-мексиканската. Така че опазването ѝ трябва да бъде част от общите интереси, в това число и икономически интереси на Турция.
Още актуални интервюта – четете тук
