Професор Радостина Александрова доктор е по „Вирусология“ и е професор по „Морфология“. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология при БАН. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Преподава в Биологическия факултет, в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски. Води и курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. Лектор е в международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия, Малайзия, Унгария и Чехия. В последните месеци следи всички ваксини и отзивите за тях.
Защо да се доверим на ваксините против корона вирус?
Първата ваксина официално е приложена от английския лекар д-р Едуард Дженър през 1796 г. – това е ваксината срещу едрата шарка (вариолата). През 1885 г. френският химик Луи Пастьор създава противобясната ваксина. Казвам официално, защото още преди хилядолетия хората са се опитвали да се предпазят от болести (като едрата шарка), прилагайки способи, които наподобяват в известна степен подходите при ваксинирането. От онези времена до днес е изтекла много вода.
Как действат ваксините?
Ваксините днес не са това, което са били преди 100, 50 и дори по-малко години. Те са много по-добре пречистени и насочени, с много по-добър профил на безопасност. С тяхна помощ са победени редица заболявания, която в миналото са отнемали живота на милиони хора, най-вече деца. Ваксините направиха възможно изкореняването на едрата шарка – успех, оповестен от СЗО през май 1980 г. Пак те са на пък да елиминират и полиомиелита.
Но ваксините срещу COVID-19 бяха създадени твърде бързо…
Да, ваксините срещу COVID-19 бяха създадени удивително бързо, но това в никакъв случай не е повод за недоверие. Ето някои от факторите, направили възможен този успех на науката и медицината: Геномът на SARS-CoV-2 беше разчетен още в първите дни на 2020 г. Резултатите бяха споделени с цялата международна научна общност. Усилията за създаване на ваксина срещу SARS-CoV-1, предизвикал епидемия тежък остър респираторен синдром в над 30 държава през не толкова далечните 2002-2004 – братовчед на сегашния SARS-CoV-2. Генетичната прилика между двата вируса надхвърля 80%. Ваксина срещу SARS-CoV-1 така и не беше създадена, но натрупаните тогава знания се оказаха много полезни сега. Изобщо, приликите между SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2 помогнаха и продължават да помагат изключително много на специалистите.
Откога учените работят по темата?
Опитите за използване на РНК молекули за терапевтични цели се правят от 1990 г., а аденовирусите от почти 20 години са най-често използваните вектори в генната терапия на раковите заболявания. Екипите, създали така обсъжданите РНК и аденовирус – базирани ваксини, притежават сериозна предистория в създаване на подобни ваксини срещу други заболявания, които са приложени в клинични проучвания при стотици хиляди доброволци. Въобще, зад всеки проект за ваксина срещу COVID-19 стои колектив от специалисти със солидна биография и тежест в тази област. Да не забравяме огромния човешки и финасов ресурс, който беше съсредоточен в битката с COVID-19.
А защо бяха създадени толкова много видове ваксини?
Това също не е случайно. Защото става дума за нов вирус и нямаше как да знаем коя точно ваксина ще бъде успешна. Сред тях няма две еднакви ваксини, дори когато стратегията за получаването им е една и съща. Например РНК ваксините на Pfizer/BioNTech, Moderna, CureVac не се „припокриват“, колкото и да си приличат в редица отношения. Достатъчно е да споменем, че условията за съхраняването им са различни. И не на последно място, битката с коронавируса не е по силите на един колектив, една фирма, една държава и една ваксина. Нужни са милиарди дози. При това, колкото се може по-скоро.
Кой трябва да се ваксинира?
Ваксината във всички случаи трябва да бъде доброволна. В най-голям риск от тежко протичане на COVID-19 са хората над 65 години, както и тези с придружаващи заболявания. Това са затлъстяване, диабет, белодробни, сърдечносъдови и др. заболявания. Но това в никакъв случай не означава, че останалите са застраховани. Тежко протичане и смърт от COVID-19 се наблюдават във всички възрастови групи, включително при млади и здрави без известни съпътстващи заболявания хора. Вече има данни, че редица генетични и имунологични фактори оказват влияние върху тежестта на инфекцията със SARS-CoV-2, но познанията ни в тази област са крайно недостатъчни. Не бива да забравяме и това, че дори самите ние да боледуваме леко, може да предадем заразата на хора в риск.
Според вас редно ли е родителите да ваксинират тийнейджърите от 15 до 18-годишна възраст?
Редица фирми започнаха или планират да започнат клинични проучвания върху ваксини срещу COVID-19 при деца и юноши. Сред тях са Pfizer/BioNTech, Moderna, Astra Zeneca, Johnson & Johnson и др. Децата и младите хора за щастие до голяма степен са пощадени в тази пандемия. Но, това съвсем не означава, че и при тях не се наблюдават тежки случаи. Подобно на възрастните, децата със затлъстяване, диабет, астма или хронично белодробно заболяване, сърповидно-клетъчна анемия или имуносупресия също може да са в повишен риск от тежко протичане на COVID-19. Уязвими са кърмачетата (на възраст <1 година) и децата с генетични и неврологични заболявания, смущения в обмяната или с вродени сърдечни заболявания. Известност придоби мултисистемният възпалителен синдром при деца.
Кой е най-подходящият избор на ваксина за хора над 55 и над 65-годишна възраст?
Ваксината на Pfizer / BioNTech e разрешена за приложение при хора на 16 и повече години, а на Moderna и Astra Zeneca на 18 и повече години. През последните дни ваксината на Оксфорд / Astra Zeneca привлече вниманието на специалистите и на цялото общество. Докато СЗО я препоръча при всички на и над 18 годишна възраст, някои държави насочиха приложението й към хора до 65 г. и дори до 55 г.
Защо?
Причината е, че в клиничните проучвания, чиито резултати доведоха до разрешаването й за употреба, броят на включените доброволци над 65 години е бил нисък, а броят на случаите на COVID-19 (общо в двете групи – на ваксинираните и получилите фиктивна ваксина – т.нар. плацебо) – нищожен.
Това не е позволило да бъдат направени статистически значими изводи за ефективността й, за анализа са нужни определен брой минимални случаи. Данните при ваксината на Университета в Оксфорд /Astra Zeneса са получени основно при хора от 18 до 55 година, което стана причина в някои държави да не я препоръчват при хора над 65 и дори над 55 година. В същото време от Компанията съобщават, че проследяването на имунния отговор при ваксинираните възрастни хора обещава те също да са надеждно защитени. В ход са клинични проучвания при по-възрастни хора, чиито резултати се очакват.
Какво показва комбинираното прилагане на ваксините „Астра Зенека“ и „Файзер“ и „Астра Зенека“ и „Спутник“?
Самата ваксина „Спутник V“ е своеобразен пример за комбинирана ваксина – първата и втората доза се въвеждат с два различни аденовирусни вектора. В момента текат комбинирани проучвания на Оксфорд / Astra Zeneca и“Спутник V“, както и на Оксфорд / Astra Zeneca и Pfizer / BioNTech. Те започнаха наскоро и резултати за тези нови ваксини все още не са съобщени.
Защо се очаква тези комбинации от ваксини да проработят?
При комбинацията една доза от Оксфорд / Astra Zeneca и една доза Спутник V прилагането на два различни аденовируса е шанс да се избяга от свързания с използването на аденовирусни вектори имунен отговор. Някои експерти виждат обещаващ потенциал в комбинацията РНК ваксина и аденовирус-базирана ваксина с оглед възможност за оказване на „взаимопомощ“ при активиране на различни рамене на имунния отговор.
Във всеки случай, предварителни проучвания при животински модели (мишки) показват, че такава комбинация води до по-силен клетъчен имунен отговор в сравнение с всяка една от ваксините поотделно. Комбинираното прилагане на различни ваксини срещу COVID-19 ще направи ваксинационните програми по-гъвкави. Не е изключено да доведат и до повишаване на ефективността на защитата. Но, трябва да сме търпеливи и да изчакаме резултатите от клиничните проучвания.
Какво се знае за новата ваксина „Нова вакс“?
Това е субединична ваксина, създадена с помощта на нанотехнологии. Тя съдържа S-белтъка на шипчето и адювант. Ваксината се намира в трета фаза на клинични изпитвания. От Компанията съобщават, че според получените до момента резултати ефективността й е 89.3% във Великобритания (проучването е проведено в момент, в който там вече се е разпространил Британският вариант B.1.1.7) и около 60% в Южна Африка (където е разпространен Южноафриканският вариант B.1.351). 6% от участниците са ХИВ позитивни и ефективността при тях е 49.4%.
Възможно ли е мутациите на корона вируса да направят ваксините неефективни?
Вирусите мутират и това е техният начин да се приспособяват към обстоятелствата, да оцеляват. В началото ние не му оказвахме почти никаква съпротива – защото е нов за нас вирус и нямаме имунитет към него, нито пък разполагаме със специфично лекарство. Ситуацията обаче се променя – все повече хора придобиват имунен отговор. Било защото са се срещнали с него или са се ваксинирали. И вирусът ще се опитва да избяга от имунния ни отговор. Ако намерим специфично лекарство, ще търси начин да преодолее въздействието му. И в това няма нищо ново. Всички вируси го правят.
Ако ваксините се окажат неефективни?
Ако ваксините се окажат неефективни в някакъв момент, те просто ще бъдат актуализирани. Между другото, мерките за ограничаване на разпространението на вируса ограничава и възможностите за възникване на нови мутации. Защото те се случват, когато вирусът се размножава. Извън живите клетки той просто е невидимо за окото кристалче, в клетката обаче буквално оживява, събужда се и използва наличните ресурси на клетката, за да се размножи, т.е. да си създаде потомство от следващо поколение вируси.
Защитени ли са преболедувалите вече хора от новите щамове? Защитени ли са вече ваксинираните хора от новите щамове?
Ваксините са създадени срещу оригиналния вариант на SARS-CoV-2 онзи, който тръгна от Китай. Срещу „традиционните“ варианти е насочен и имунният отговор на огромната част от хората, които вече са се срещали с него. В края на 2020 г. бяха идентифицирани три нови варианта, придобили популярност като Британски (В.1.1.7), Южноафрикански (В.1.351) и Бразилски (Р1).
Те веднага предизвикаха загриженост в специалистите, тъй като съдържат мутация (означена като N501Y), която им помага да се предават по-ефективно от човек на човек. В допълнение, Южноафриканският и Бразилският вариант притежават друга мутация (Е484К), която засяга взаимодействието на вируса с насочените срещу него неутрализиращи антитела.
Това поражда въпроса дали имунитетът, изграден чрез ваксини срещу традиционните варианти на SARS-CoV-2, ще помага и срещу новите варианти. Очакванията са да е налична защита срещу Британския вариант, а в някаква степен и срещу Южноафриканския.
Какво се знае за Бразилския вариант?
За Бразилския вариант наличните данни са доста по-малко. Основание за тези прогнози дават следните факти: Антитела се образуват срещу различни участъци в шипчето. Дори в някой от тях да е настъпила промяна (мутация) и антителата да не го разпознават, антителата срещу останалите участъци ще продължат да работят. Клетъчният имунитет също ще бъде ефективен. Учените се надяват ваксините да са в състояние да предотвратяват тежките случаи на COVID-19. Изследванията продължават с пълна сила. А компаниите вече започнаха работа по актуализирането на ваксините съобразно новите варианти на вируса.
Колко процента от населението трябва да бъде имунизирано, за да се постигне така желаният колективен имунитет?
До скоро се предполагаше, че е достатъчно 60-70% от хората да придобият имунитет срещу SARS-CoV-2, за да разполагаме с колективна защита. Този процент зависи и от ефективността, с която съответният вирус се разпространява сред хората. За сравнение, eдин заразен с морбили човек може да инфектира 15-18 души и поне 95% от хората трябва да имат имунитет срещу морбилния вирус, за да разчитаме на колективен имунитет. С появата на новите, по-ефективно разпространяващи се сред хората варианти на SARS-CoV-2, специалистите предупреждават, че не е изключено да е необходимо по-висок процент от хората (напр. 80%.) да придобият имунитет срещу SARS-CoV-2, за да разполагаме с колективна защита.
Вие следите развитието на ковид-19 още от първите две вълни, които тогава подминаха Европа.
Може би не всички знаят, но това не е първият нов коронавирус, който ни кара да се чувстваме като участници в научнофантастичен филм. Друг е въпросът, че го постигна най-убедително. В края на 2002 г. се появи SARS-CoV-1 – той също дойде от царството на прилепите и тръгна от Китай, но от една друга провинция- Гуангдонг. За по-малко от 2 години бяха регистрирани повече от 8000 случая, 10% от заболелите загубиха живота си.
В колко държави на света влезе вирусът през 2003-2004 г.?
След септември 2004 г. вирусът не се е появявал повече. Този вирус влезе в 33 държави, но не засегна Европа. За жителите на нашия континент това беше екзотична новина, която дори не беше сред водещите. През пролетта и лятото на 2003 г. бях в чужбина, там за пръв път разбрах за невероятните мерки, които се предприемат (изолация, карантина), бяха отменени полети, конференции и т.н. Ситуацията беше овладяна основно по този начин, но и самият вирус имаше несравнимо по-нисък потенциал за предаване от човек на човек в сравнение със SARS-CoV-2.
Кога учените засякоха вируса отново?
През 2012 г. в Саудитска Арабия се появи друг коронавирус – MERS-CoV, който предизвиква близкоизточен респираторен синдром (Middle East Respiratory Syndrome – MERS). До момента регистрираните случаи са над 2000, а смъртността е 30%. За разлика от SARS-CoV-1 този вирус не изчезна, но си остава основно в страните от Близкия изток. През пролетта на 2015 г. корейски турист, завръщайки се в Сеул от екзотично пътуване в тази част на света, постави началото на най-голямото огнище на MERS извън страните от Близкия изток. Историята е почти като сюжет на филм.
Каква е историята на този турист?
Пристигайки в родината, човекът се чувства неразположен, но това не е необичайно след пътуване. Знаем как надуват климатиците в хотели и самолети. В търсене на медицинска помощ посещава една, после втора и трета болница.
Това си е обичай в Южна Корея, хората да обикалят болници и лекари в търсене на „още едно мнение“. Само дето междувременно състоянието му се влошило доста, киха, кашля, а докато си чака реда в поредната болница край него животът си тече, пълно е с други пациенти и техни придружители, притичват лекари, сестри, санитари… Диагнозата е поставена веднага.
Колко души заболяват тогава?
В периода 1 юни – 31 юли 2015 г заболяват общо 186 човека, от които 38 умират. По ирония на съдбата заедно с моя приятелка и колежка се озовахме в Сеул и Южна Корея точно в разгара на тази корона криза. Носехме маски, чистехме си ръцете с дезинфектант. Най-голям проблем беше липсата на достатъчно информация. Влизах в страницата на тяхното министерство, но повечето данни бяха на корейски.
Как ни завари в Европа третата вълна на заразата, когато дойдоха първите данни от Китай?
Когато за пръв път чух по новините за новия вирус в Китай, в самото начало на 2020 г.,с тревога осъзнах, че този път нещата ще са по-различни. Защото този нов вирус успя за броени дни за зарази повече хора и да отнеме повече животи отколкото другите два бяха успели да направят за доста по-дълъг период от време. За съжаление се оказах права.
Скептиците отказват да се доверят на ваксина, създадена толкова скоро, след като учените вече 35 години не могат да открият ваксина, която да лекува ХИВ вирусът. Вие като вирусолог какво ще им отговорите?
Коронавирусът и ХИВ са два напълно различни вируса и не бива да бъдат сравнявани. Впрочем, ХИВ се различава доста от всички останали вируси. Ето защо и стандартните подходи за създаване на противовирусни ваксини тук срещат предизвикателства. Така например, убитите ваксини не работят при ХИВ, а прилагането на отслабени живи ваксини в този случай би било доста рисковано. Ваксините предпазват не от самата инфекция, а от развитието на заболяването. Образно казано, след попадането на вируса във ваксиниран организъм, имунната памет се задейства и предотвратява настъпването на заболяване. В случая с ХИВ от момента на инфектирането до настъпването на заболяване – СПИН, минава доста време, нерядко години.
Къде се крие вируса на СПИН-а?
През това време обаче вирусът е скрит в генома на клетките и е недостъпен за имунната система. Друг проблем е, че за да бъде създадена ефективна ваксина трябва да познаваме добре имунния отговор срещу конкретния вирус, по-специално механизмите, чрез които имунната система сама успява да се справи с нашественика. А случаи на (само)оздравяване при инфектирани с ХИВ хора просто не са познати. Не на последно място, не разполагаме с достатъчно добри животински модели на инфекция с ХИВ, при които да бъдат провеждани предклинични проучвания върху безопасността и ефективността на ваксините. Това в никакъв начин не означава, че ваксина срещу ХИВ няма да бъде създадена. На ход са новите технологии.
