Езикът е динамичен и неизменно се променя. Той не може да остане статичен, а това, че подлежи на промяна, е положителен аспект. Промените в езика зависят от нашето развитие и отношение – той отразява всеки един от нас. Това сподели в предаването „Час ЛИК“ на БТА проф. Светла Коева, ръководител на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, тя обсъди важността на езика за образованието и националната идентичност.
Според проф. Коева, основната цел на института е да изследва и описва българския език на най-високо ниво. Тя е специалист по езиковедие и ръководи Секцията по компютърна лингвистика в института.
Проучванията върху българския език водят до създаването на различни правописни и тълковни речници, както и речници по етимология. Тези ресурси са предназначени за всички – ученици, учители и целия обществено.
„Написаното остава, пиши правилно“
„Нашата задача в Института за български език е да служим на българския език и да поддържаме националната идентичност“, добави тя. Месец май е важен за изследователите поради 24 май, когато отбелязват с посланието: „Написаното остава, пиши правилно“.
„Конкурсът за диктовки е насочен първоначално към ученици, но е отворен за всеки, който уважава българския език. През май участниците могат да изпращат свои диктовки и снимки, които демонстрират как пишат, с цел да покажат уважението си към българския език и делото на светите братя“, разказа проф. Коева.
Творчеството на думи
В института сме организирали конкурси за нови думи, навлизащи в езика, които са подбрани от нашите лексикографи и получили тълковни значения. Примери за нови термини включват „вестоструй“ вместо „нюзфийд“ и „роболет“ за „дрон“.
Български и международни организации, както и онлайн речници, правят класации на думите на годината. През 2025 г. сред избраните думи бяха „евро“, „протест“, „безобразие“, а фамозният израз „6-7“ е много използван от младите. Напоследък, „бангаранга“ от песента Bangaranga, с която България спечели „Евровизия“, е сред най-употребяваните думи. Проф. Коева обсъди как тези термини са се наложили в българския език.
„Изборите на думи на годината в България обикновено са основани на мнението на участниците, което не е представително и може да отразява политическо влияние или групови тенденции“, каза тя. В контекста на чуждестранните класации, проф. Коева посочи, че те обикновено се базират на търсене на нови термини в речниците.
Изкуственият интелект – добро или зло за езика
Изкуственият интелект е иновационна технология, която може да бъде от полза за хората, изтъкна проф. Коева.
„Зависи от нас как я използваме и как формулираме нашите запитвания, как интерпретираме отговорите. Подобно на интернет и социалните мрежи, и изкуственият интелект е достъпен почти на всеки“, добави тя.
Проф. Коева обаче подчерта, че „ако не употребяваме правилно новите технологии, можем да нараним себе си, като спрем да мислим или започнем да опростяваме начина на мислене.“ Мисленето е важно за осмисляне на информацията и извеждане на логически изводи, особено когато пишем.
Образованието е свързано с темата за бъдещето на българския език, продължи тя. „Обучението относно използването на изкуствен интелект е от съществено значение, защото неправилното му прилагане може да подмени нашето знание“, добави проф. Коева.
„Час ЛИК“ на БТА завършва с „Портрет в 3 думи“.
Екип „Час ЛИК“:
Даниел Димитров – идея и концепция
Валя Ковачева – монтаж
Красимир Михайлов – оператор
Емил Граничаров – шапка
Стефан Ковачев – социални медии
Наталия Добрева – графичен дизайнер
Боряна Тончева – ръководител „Студио БТА“
Антоанета Маркова, Иван Долев – автори
Антоанета Маркова – водещ
