Критичният доклад на САЩ дори е смекчен, смята Чуков
на снимката: проф. Владимир Чуков

Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети, бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Ирак.

Каква е ситуацията в Афганистан след последните събития към днешна дата? Засили ли се бежанският поток?

Най-значимото, което се случи през последните дни в Афганистан, е обявяването на 12 имена от бъдещото талибанско правителство. Оказа се, са назначени 31. 

Това предизвика скептицизъм в целия свят. Афганистан може и има потенциал да промени политическата карта на света и на всички суперсили. В момента водещите държави в света се занимават с тази тема. Не спират пресконференциите и анализите на САЩ и на ЕС като съюз и като отделни страни членки. Русия и Китай също взеха отношение към това, което се случва. Очевидно е, че Афганистан много силно ще резонира в собствения си регион, така че ще размести планове в средна Азия. Вече има декларация от 6-те, граничещи с Афганистан държави, която изразява негативно отношение. 

Тези хора, които се появиха, няма как да удовлетворят нито един от страничните фактори. Това, което се прокрадва като предположение е, че Пакистан ще е държавата, която, може би задкулисно, е доволна. В Кабул вече имаше демонстрации срещу намесата на Пакистан и посещението на шефа на главното разузнаване, което генетично е създател на движението на талибаните.  

Традиционно лидерите на талибаните, когато са в изгнание, пребивават именно в тази държава. Лидерите на пакистанското разузнаване са пущуни. Такива, каквито са и самите талибани  – има етническа близост. 

Наскоро излезе тезата, че именно Пакистан ще се превърне в новия приятел на Европа по отношение на бежанците. Може ли да твърдим такова нещо?

Бежанците се движат най-вече сухопътно. Потокът винаги е бил от Афганистан през  Иран и Турция към обетованата Европейска земя. Имаме намаляване на бежанския натиск, защото Европа и България си взеха някои поуки от това, което се случи през  2015 – 2016г. Но всъщност Турция е ключовата държава, която предприема или не предприема мерки по отношение на бежанците. Това, което се вижда след падането на Кабул е ксенофобия по отношение на афганистанците в Турция. Стигна се до там, че футболни запалянковци по време на мач да скандират „Не  искаме бежанци!“. Обстановката е натегната дори за тези 430 000 афганистанци, които в момента живеят в Турция. Нормално е държавата, която приютява 5 милиона бежанци и чиято икономика върви надолу, да има подобен тип настроения. Опозицията в Турция е радикална и много категорична по повод всякакви намеси в политиката на Афганистан. Нещо, което е характерно за Ердоган и желанието му да бъде навсякъде. Това ще бъде силен акцент в дебата на парламентарните и президентските избори след 2 години. Но и опозицията и управляващите се съобразяват с настроенията на самите турци за спирането на бежанския поток. Интересно е, че ако в началото съседен Иран имаше позитивни настроения по отношение на талибаните, възникнали на антиамериканска основа, в момента виждаме много голям скептицизъм. Това е защото новото талибанско правителство не включва представител на хазарската общност, това са местните шиити. Правителството е насочено най-вече на север – има министър узбек, зам.-министър от таджикската общност, а иранците очакваха да имат някакво представителство вътре. Както Турция заяви намеренията си да довърши оградата по границата си с Иран, така и самият Иран има намерение да започне изграждане на стена по границата си с Афганистан. Така че големият наплив ще бъде към Пакистан. Голяма част от пакистанците обаче, не са възхитени от подобен тип наплив, защото през 1979г. Пакистан и Иран приеха почти 2 милиона афганистански бежанци.

Наблюдава ли се бежански поток към Турция, какви хора освен афганистанци са останали в страната?

Афганистан разбърка пластовете на световната геополитика. Смениха се и приоритетите на Белия дом. Ако доскоро битката беше срещу тероризма, то сега виждаме, че тероризмът, представен от „Ал Кайда“ и от бледата сянка на „Ислямска държава“, вече отстъпва като приоритет за противопоставяне на Русия и Китай. Вероятно това, което се случи по отношение на Афганистан, ще се случи и по отношение на Ирак. Очаква се до края на годината американците да се оттеглят и от Ирак. Има такива симптоми затова, защото буквално преди дни съобщиха за среща между ръководителите на разузнаванията на Турция и на Сирия в Багдат. Какво ще стане след оттеглянето на САЩ от Ирак? Регионът на Близкия изток започва да изпада от водещите приоритети на САЩ, особено държавите далеч от Израел. Значим фактор за ограничаването на присъствието на САЩ е намаляването на ролята на нефта в глобален план. Няколко цифри: 2004г. е пикът на внасяне на саудитски нефт в САЩ – над 1 млн. барела дневно. Сега 2021 са само 270 000 на ден.

След изявлението на служебния ни министър, че няма натиск по границата, а задържаните хора са във вътрешността на страната, имаме ли причини за безпокойство? 

Винаги е имало, винаги ще има. Правителството, което беше излъчено преди няколко дни, не вдъхва оптимизъм на света. Поради тази причина едва ли скоро някоя държава ще го признае. Това прави законосъобразни аспирациите на хората, които бягат от война. Когато едно правителство е терористично, диктаторско, хората бягат от него и не е признато международно, тогава хората са много по-стимулирани да напускат своята държава. Хиляди искат да избягат от талибаните. Ако бъде признато талибанското правителство, което аз не мисля, че ще стане в скоро време, тогава тези хора няма да имат правно основание да попаднат под клаузите на бежанската конвенция и респективно бежанската вълна ще бъде по-малка. 

Какви са изводите, които може да извадим от кризата през 2015-та и какво може да предприемем сега?

Бихме могли да направим промяна на нормативната база. Нещо, което миналия месец направиха гърците. Те приеха, че хора, които нарушават държавната граница, и които са без документи, трябва да бъдат разглеждани като престъпници. Трябва ясно да разберат, че ако искат да бъдат бежанци, ако искат да се възползват от Женевската конвенция, то те трябва да отидат на КПП-то и да си подадат официално документите. Ако не го направят, попадат в графа криминални. В следствие на това много падна бежанският натиск по гръцките граници.  В датския опит мерките са още по-радикални. Това което прие датския парламент е задължителна 37 часова работна седмица на онези бежанци, които са на територията на страната. Това е насочено най-вече срещу жените. Те няма да получават помощите, които получаваха до 2015г. и които след това бяха редуцирани. В момента те трябва да се трудят, ако искат въобще да имат някакво пребиваване. 

Друга идея, която беше предложена от държави като Франция и Италия през 2016-2017г. е да се направят бежански лагери извън територията на ЕС. Това го направиха датчаните. Когато някой кандидат бежанец иска да се установи в Дания, той бива насочен към Руанда. Има споразумение между Дания и Руанда, като в момента, подобно споразумение се сключи и с Еритрея. Там те чакат разглеждането на тяхната молба, дали ще получат, или няма да получат статут. Дори молбата им да бъде разгледана положително, те не са приети на територията на Дания, а продължават да ползват своя статут на територията, с която Дания се е уговорила. Като цяло това беше едно от предложенията на ЕК през 2016, но Германия тогава го осуети. 

Може да добавим и промяната в законодателството на Обединеното кралство, които се оплакват напоследък, че се увеличават лодките от Франция, пълни с бежанци. Англичаните прилагат същата нормативна уредба като гърците. Ако бежанците искат да кандидатстват, да си подадат документите и те ще бъдат разгледани. В противен случай те се водят криминално проявени и нарушители на националната граница. 

За мен това е начинът, по който България трябва да прецени, какво е количеството и какво е естеството на бежанците, тъй като има и изключения за малолетни и непридружени лица. 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!