Бившият президент на Франция Жак Ширак почина на 86-годишна възраст. Френската общественост ще бъде поканена да отдаде почит на покойния бивш президент на открита церемония пред паметника на инвалидите в Париж в неделя следобед, В понеделник пък в цяла Франция е ден на национален траур.
Изключително опитен политик, кариерата на Ширак включва два президентски мандата, два пъти е бил министър-председател на Франция и близо 20 години е кмет на Париж.
Описван като политическа машина, Ширак е фактор на френската политическа сцена повече от четири десетилетия. Той е най-известен на световната общественост с втория си президентски мандат. Пет изключително успешни години за страната му.
Знаменателно е участието му в президентските избори през 2002 година, когато той преминава първия тур, въпреки че е обвиняван в корупция. На балотажа Ширак се изправя срещу кандидата на Националния фронт Жан-Мари Льо Пен.
Френските гласоподаватели и политици, които очакваха действащият тогава президент-социалист Лионел Жюспен да е на балотаж, се обединиха около кандидатурата на 69-годишният тогава Ширак, за да не допуснат Льо Пен до президентския пост.
Така Ширак печели на втори тур с повече от 82 % от гласовете. Резултат получен по-скоро като протестен вот срещу Льо Пен. Милиони французи гласуваха запушвайки носовете си под надслова „Pas de choix” ( „Без избор”) подчертавайки, че са принудени да избират за президент „мошеник” или „фашист”.
Само година по-късно Жак Ширак е изправен пред най-голямото предизвикателство в политическата си кариера, след като американският президент Джордж Буш се опита да направи „коалиция на желаещите” срещу режима на Саддам Хюсеин в Ирак.
Френският лидер категорично не пожела да се присъдени към коалицията и бе отявлен противник на военната инвазия. Въпреки това, той не само, че не срина отношенията на Франция със САЩ и Великобритания, но и си спечели огромно уважение в страната и по света.
Обвиненията в корупция, включително и за времето, по което е бил кмет на Париж, го преследваха до края на президентския му мандат, а и след това.
Независимо от всичко харизматичният политик запази своята популярност. След края на мандата му през 2007 година, един от най-известните френски карикатуристи пише: ‘Ширак ще ми липсва, така както ще ви липсва вашият дядо, въпреки че постоянно пипа в касичката със спестяванията ви”.
От премиер до президент
Ширак е роден през 1932 година в Париж. Баща му е бил директор на банка, след което е поел ръководството на самолетна компания.
Завършва престижните Институт за политически изследвания и Националното училище за администрация, което подготвя френския елит, преди доброволно да се включи в Алжирската война.
Ширак започва политическата си кариера през 60-те години на миналия век играе важна роля в президентските кампании на Шарл дьо Гол през 1965 г. и на Жорж Помпиду през 1969 г.
През 1972 г. става министър на земеделието на кабинета на премиера Пиер Месмер.
По времето на президента Валери Жискар д’Естен е назначен за министър-председател. На този пост остава от 1974 до 1976 г.
Вторият му мандат като премиер е по време на президента социалист Франсоа Митеран.
През 1977 г. е избран за кмет на Париж. Повторно е избран за премиер през 1986 г. като едновременно с това запазва поста си на градоначалник на столицата, което е позволено от френските закони. Той е единственият френски политик в най-новата история, който става два пъти премиер на страната. През 1988 г. се впуска в битката за Елисейския дворец, но я губи срещу Митеран.
След като през 1988 г. президентът Франсоа Митеран разпуска Националното събрание това слага край и на неговото второ правителство.
През 1995 г. Жак Ширак е избран за президент. Той е последният френски държавен глава със 7-годишен мандат, след като през 2000 г. срокът на управление на държавния глава е съкратен до 5 години и по този начин се изравнява с мандата на Националното събрание.
Босненското предизвикателство
Двата президентски мандата на Ширак оставиха дълбок отпечатък върху международните отношения – не само заради драматичните събития, които се случиха през този период, но и заради неудобното сътрудничество с премиер на социалистите. Тази конфигурация означаваше, че външната политика е една от малкото области, в които президентът можеше да оперира свободно.
Само дни след встъпването му в длъжност, в момент когато бушува войната в Босна, Ширак е изправен пред дипломатическо предизвикателство, когато през май 1995 г. сръбските сили пленяват френски войници, служещи под опеката на ООН за поддържане на мира.
Мигновеният и категоричен отговор на Ширак беше разполагането на френски сили за бързо реагиране в региона.Това бе ясно послание към сръбските сили, че отношението на мироопазващата мисия на ООН към конфликта се е променило.
Няколко месеца по-късно в Дейтън, Охайо, Ширак бе домакин на подписването на Дейтънското споразумение, което сложи край на войната в Босна.
“Булдозера” на Близкия Изток
За първи път Жорж Помпиду нарича Ширак „булдозер”, а тази дума най-добре характеризира личността му.
По време на свое посещение в Стария град на Йерусалим през 1996 година, Ширак умишлено отказа да бъде придружен от израелските общински власти, за да подчертае придържането на Франция към ангажимента на ООН за статута на Светия град. Подтикнат от засилената охрана по многолюдните улици на Стария град, Ширак прави нервен изблик, който веднага го превърна в герой в арабския свят.
„Какво искате, да се обърна и да се кача в самолета обратно за Франция ли? Така се обърна на английски той към израелските охранители. „Това не е начинът, това е провокация”, изкрещя още той.
Новините за избухването му обиколиха целия свят, затвърждавайки репутацията на Ширак като „приятел на арабите“ и му предоставиха безпрецедентна свобода на действие в отношенията му с палестинския лидер Ясер Арафат.
Докато палестинците смятат френския президент за обективен преговарящ за Близкия изток, за разлика от неговите колеги от САЩ, Ширак се помни във Франция за историческото си признаване на отговорността на страната за депортиране на хиляди евреи в нацистки лагери на смъртта по време на германската окупация през Втората световна война.
Осем години по-късно Ширак трябваше отново влезе в историята, след като се опълчи на Вашингтон срещу военна намеса в Ирак. Заплахата на Ширак да наложи вето на въведената от САЩ резолюция на ООН, призоваваща за промяна на режима в Ирак, бе сериозна заплаха за отношенията на Франция с ключов съюзник.
Недвусмисленият отговор на администрацията на Буш „Вие сте или с нас или срещу нас“ разтърси френския бизнес, но Ширак бе решителен в изправянето си пред последното предизвикателство.
След време френско-американските отношения се нормализираха, но Ширак ще бъде запомнен завинаги като лидер, който каза „не“ на войната, дори ако това означава да постави на риск отношенията на Франция с ключов съюзник.
Жак Ширак беше един от последните големи държавници в Европа, които определяха развитието на световната политика през втората половина на ХХ век и началото на ХХI. Той е кавалер на Кръста на Почетния легион и на редица други национални и чуждестранни отличия.
