Комисията по досиетата оповести оригиналите от досието на Юлия Кръстева като агент на Държавна сигурност.
От тях става ясно, че световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е била сътрудник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност под псевдонима Сабина.
Самата Кръстева изпрати декларация до френския седмичник „Обс”, който твърди, че е намерил нейния формуляр на таен агент. В документа Кръстева пише, че това твърдение „е не само смешно и невярно“, но е „оклеветяващо“.
Писателката допълва:
„Някой иска да ми навреди”.
„Обс” посочва, че това досие е излязло от архивите, защото Юлия Кръстева искала да работи за българско списание – „Литературен вестник“, което я подложило на задължителни проверки за „всеки журналист, роден преди 1976 г.
Списанието публикува на сайта си документа, където е уточнено, че тя е била вербувана през юни 1971 г. под псевдонима „Сабина“.
В отговор Комисията по досиетата прилага файлове с автентични данни, които сочат, че Юлия Кръстева е била сътрудник на ДС, макар да няма нейни лични документи.
От досието се вижда, че Юлия Кръстева е вербувана през 1971 година, като с псевдонима Сабина е регистрирана от старши лейтенант Иван Божиков.
Това става пет години след като изкарва една година специализация във френски университет със стипендия на френското правителство.
Регистриращият Кръстева офицер посочва, че тя е омъжена за френския гражданин Филип Солерс и има добри възможности за работа по линия на френските културни дейци.
Вижда се също, че Юлия Кръстева е проучвана от службите още през 1964 година, година след като посещава Полша. В този период е изготвено проучване за нея и семейството и, както и характеристика.
В досието на Кръстева присъстват справки от срещи на агенти на ДС с нея, като в част от тях присъства като „Сабина“.
Вижда се е и кореспонденция между нея и семейството й, роднини и приятели, както и справка за проверка на пакет, изпратен й от нейните родители.
В документите няма нищо написано от Кръстева.
Постановление от 5 май 1973 година, подписано от старши лейтенант Иван Божиков, предлага закриване на разработка „Сабина“, „тъй като въпреки положените усилия от агент Любомиров да я активира резултати не са се получили“.
В справка от ноември 1984 година се посочва, че тя е давала устна информация за български емигранти, както и за дейността на прогресивни арабски организации и промаоистки групи.
Подчертава се, че получените данни не са интересни, а Кръстева показва недисциплинираност, като не се явява на срещите или ги отменя.
Философът Юлия Кръстева е родом от Сливен. Има докторати по семиология и по литература на лингвистична тема, като е през 1974 г. става професор по лингвистика в Парижкия университет.
Тя е почетен професор в Университета „Париж 7 – Дидро“ и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество, офицер на Почетния легион и командир на Ордена за заслуги (2011).
През 2004 г. става първата носителка на наградата „Холберг“ (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Авторка е на трийсет книги.
Личното дело на философа може да видите ТУК.
