Пускат обществената поръчка за „Турски поток“ без да е ясно – ще има ли клиенти

Днес беше открита обществената поръчка за новото трасе на газовия хъб „Балкан“, включваща инфраструктурата за пренос на газ от турско-българската до българо-сръбската граница, която съвпада с втората тръба на „Турски поток“. Според изказване на министъра на енергетиката Теменужка Петкова (15 декември), трасето ще струва 2.8 млрд. лева.

Договорът за строителството му обаче остава под условие, тъй като до момента не е осигурен пълният размер на финансирането на проекта.

Докладът на Министерството на енергетиката до ресорната парламентарна  комисия (от средата на декември) показва, че са обсъждани три варианта, при което най-ефективен е третият  – нов газопровод и частично прекратяване на сегашния договор (в раздела за Турция). Този вариант стъпва на предположението, че приходите от транзитни такси за 20 години ще бъдат 9.7 млрд. лева или 485 млн. лева на година – повече от двойно нарастване спрямо сега. В същото време прогнозният капацитет се увеличава само с около 2 млрд. куб. метра годишно . Правителството очаква по-високи транзитни такси заради по-високите разходи (инвестиционни и експлоатационни) на новата тръба в сравнение със сегашната, но не е ясно какво се разбира под понятието „печалба“ и как са оценени различните варианти на финансиране . Друг въпрос – дали „Газпром“ ще е склонен да плати така заложените такси.

Отделно от това споразумението зависи и от заявения инвеститорски интерес, който трябва да се изясни с пазарен тест (Open season). Самият тест започва днес и ще продължи до края на януари 2019. От резултатите от този тест ще стане ясно дали и при какви условия ще се строи допълнителната газова инфраструктура, необходима за хъб „Балкан“.

По всяка вероятност новите газови проекти на правителството ще се фианнасират през “Булгартрансгаз”, която засега е касичката на БЕХ (печалба от 69 млн. лева за девет месеца и парични средства в размер на 484 млн. лева, въпреки загубеното в КТБ). Но “Турски поток” може бързо да промени ситуацията. Разбира се, „Булгартрансгаз“ само може да потърси финансиране на международните пазари – което би станало по-бавно, или …. от “Газпром”. (Така направи преди три години БЕХ като финансира със заем за 191 млн. евро от холандско дружество на “Газпром” участието си в увеличението на капитала на смесеното дружество “Южен поток България”.)

Цената на финансирането (особено сега, когато международните лихви тръгват нагоре) е съществен фактор за определяне на жизнеспособността на проектите. Разбира се, ако правителството има намерение до ги доведе до докрай, а не само да плаща за проектиране, проучване и първи копки.