Публичните демонстрации срещу белоруския президент Александър Лукашенко се засилиха. Погледнато повърхностно, изглежда малко вероятно президентстването му да е способно да оцелее. Ако протестиращите са толкова отдадени, колкото изглеждат, тогава Лукашенко е изчерпал мястото за маневриране. Единственото решение за интензивна и дългосрочна съпротива е въоръжена сила, която ще стреля в тълпата. Тъй като протестите продължават от седмици и това не се е случило, изчисленията на демонстрантите са, че то няма и да се случи.
Следователно единствената възможност на Лукашенко да остане на власт е да промени играта. Срещата му с руския президент Владимир Путин в Сочи в понеделник беше опит да направи точно това и по пътя да позволи на Путин също да промени играта си.
Лукашенко е умел в това да запазва суверенитета на Беларус, като по този начин запази и собствената си власт. В този момент суверенитетът е лукс, който той може вече да не може да си позволи. Предвид ограниченията на белоруските сили за потушаване на демонстрациите, последният шанс на Лукашенко да оцелее е да търгува суверенитет за реална, но намалена власт, като повери някой друг да потуши вълненията. И най-очевидният потенциален партньор е Путин.
Както вече писахме, Путин има първостепенен интерес да интегрира Беларус в руската сфера. Беларус е не само отбранителен актив за Русия, осигуряващ буфер и стратегическа дълбочина срещу нахлуването на Запада, но и нападателна заплаха – когато е в руски ръце и в която се намират руски сили – за Полша, Балтика и, в дългосрочен план, Словакия. Путин не възнамерява да започне война на запад. Шансовете той да загуби такава война са твърде високи, за да рискува, а резултатът от загуба би бил непредсказуем. За Путин само възможността за война му дава политическо положение в Русия и лост, който може да принуди европейските страни да променят политиката си, за да отговорят на руските нужди. Беларус ще даде на Русия възможности, а стратегическите варианти са по-малко на практика, отколкото биха могли да изглеждат на теория.
Путин отдавна маневрира с цел да доминира в Беларус, но Лукашенко го блокира. Путин нямаше какво да предложи на Лукашенко и откровената военна окупация, въпреки че е нещо, което руснаците биха могли да реализират, ще възкреси НАТО като ефективна бойна сила и ще накара Германия да отстъпи от по-силните връзки с Русия. Последните две неща имаха приоритет пред Беларус, така че Русия се изкушаваше, но не можеше да действа.
Изборите в Беларус и реакцията на обществеността дават възможност на Путин да действа. Вместо враждебно нахлуване, той ще дойде по молба на законно избрания президент на Беларус, за да стабилизира държава от жизненоважен интерес за Русия във време, в което западните агитатори създават криза за Беларус. Путин не би трябвало да използва сила; самото присъствие на руски сили би сигнализирало на белоруските демонстранти, че рисковете от протести изведнъж са се увеличили. Преговорите в Сочи помогнаха за установяване на стъпки в тази посока: Лукашенко предложи бъдещите военни учения на Беларус, независимо от размера и обхвата, да включват Русия, докато Путин обяви, че Москва ще даде на Беларус държавен заем от 1,5 млрд. долара.
Въпреки че не е ясно дали отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални е било замислено като сигнал за Беларус за това, което може да дойде – и наистина, това изглежда твърде изискано обяснение – със сигурност движение по въпроса с Беларус би бил сигнал за собствените опоненти на Путин в Русия.
Също така не е ясно колко силни са демонстрантите. Не знаем дали биха могли или биха прибегнали до въоръжена съпротива, или съседи като Полша може да им помогнат. Измерването на разпределението на властта между демонстрантите и правителствата е една от най-трудните части на геополитиката, тъй като не е геополитическа. Преди много години подцених демонстрациите в Иран и не успях да видя, че до демонстрациите стои голяма фракция от иранската армия. Но също така мислех, че тълпите във Венецуела ще свалят Николас Мадуро. Измерването на страстта на тълпата и дисциплината на полицията и военните не е лесно. И склонността на политиците и експертите да предполагат погрешно е значителна.
Това е нещо, което Лукашенко и Путин трябва да изчислят. Нападението на маса хора, готови да се изправят срещу куршумите, би било опустошително и за двамата – за Лукашенко, защото ще загуби пълен контрол над този народ, и за Путин, защото ще загуби подкрепата на Европа, от която той силно се нуждае.
И все пак тълпите често побеждават сили, които и без това се рушат, като управлението на шаха /на Иран – бел. ред./. Така че Лукашенко, пред който залогът е много голям, ще предложи много на Путин. Путин, който ще спечели много, ще бъде нетърпелив за наградата, но ще бъде по-предпазлив от двамата. Той ще иска да поеме контрола над Беларус, без да изглежда, че е нарушил нейния суверенитет.
Как ще стане това вероятно е разговор след вечеря.
Текст: „Геополитикъл фючърс“. Заглавие: „Дебати.бг“.
