На днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателите, синдикатите и правителството отново дебатираха по Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания. Той не получи цялостна подкрепа от партньорите по различни причини.
Главната причина да не бъде приет Правилникът от работодателите станаха задължителните квоти за назначаване на хора с увреждания. По думите на социалния министър обаче министерството дава алтернативи на онези, които поради специфика на дейността не могат да назначат такива хора.
„В Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания са предвидени алтернативни мерки за изпълнение на задължението за осигуряване на работни места за хората с увреждания. Тези предложения бяха коментирани със социалните партньори. До голяма степен ние се съобразяваме с изказаните предложения и те вече са отразени в проекта на правилника“, поясни министърът.
Според председателя на АИКБ Васил Велев правилникът не може да излекува недъзите на самия закон. По думите му работодателите трябва да бъдат подкрепяни в наемането на хора с увреждания, а не да им бъдат налагани санкции.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ заяви, че не подкрепят Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, тъй като не са съгласни с чл. 32 на правилника, който дава възможност за прехвърляне на задълженията за изпълнението на квотите от един работодател на друг.
„За нас това е един изключително порочен подход, тъй като той крие рискове за своеобразно гетоизиране на хората с увреждания в определени предприятия и в определени сектори. Целта на Закона за хората с увреждания би следвало да е различна – пълноценна интеграция във всички сектори и предприятия“, заяви Григорова.
Васил Тодоров от БТПП обясни, че не са подкрепили Правилника, защото броят на алтернативните мерки са твърде малко. Според него те могат да бъдат разширени.
„Несъгласни сме и с обвързването на размера на стоките, които работодателите могат да закупят, за да се освободят от санкции, с минималната работна заплата. Този подход от 2011 г. беше променен и смятаме, че това е един регрес. Считаме че размерът по отношение на тази стойност от две минимални работни заплати също е висок“, обясни Тодоров и поиска да се акцентира върху стимулите за работодателите да наемат хора с увреждания, а не върху санкциите.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че до края на месеца работодателите трябва да заявят местата за хора с увреждания в предприятията си, а в тримесечен срок да ги назначат. А от 1 април хората с увреждания, които искат да получават финансова подкрепа трябва да минат през индивидуална оценка на трудоспособността.
„По отношение на проекта на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания въздържането от подкрепа на част от социалните партньори беше обоснована с това, че тази методика стъпва на медицинската експертиза на степента на увреждане, респективно на работоспособността. Този въпрос не се решава с методиката, той е заложен в самия закон за хората с увреждания“, каза Петков и добави, че в проекта на методиката са настъпили промени, основно в приложение 2, което е формулярът за оценка, който се допълва от социалния работник.
Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ обясни, че са подкрепили методиката само в частта на това, че тя трябва да започне да действа.
„Имаме множество забележки по начина, по който се очаква да работят социалните работници. Те нямат медицински познания, за да може да установят от какво точно имат нужда хората с увреждания. Кои са техните дефицити и с какви приспособления могат да бъдат компенсирани“, заяви тя и добави, че този дефект е бил заложен още с отмяната на специализираните комисии към агенциите за социално подпомагане, които преди извършваха тази оценка.
По отношение на внесения от Искрен Веселинов и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, Ваня Григорова от КТ „Подкрепа каза, че всяка година хората, които получават месечни помощи намаляват с 20% и това е заради непрекъснатото затягане на критериите за достъп. Тя подчерта, че разходите за месечните социални помощи са по-малки от някои апартаменти.
Припомняме, че Законът за хората с увреждания беше една от трите нормативни рамки, за които настояваха членовете на инициативата „Системата ни убива“, свързани с децата и хората с увреждания у нас.
