Градусът на напрежението на днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество се повиши около дебатите за увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2019 г. от 510 на 560 лева.
Работодателските организации, начело с Асоциацията на индустриалния капитал в България, поискаха това увеличение да бъде отложено. Основният им мотив е, че вече в 15 от общо 88 икономически дейности минималната заплата е на нивото на средната.
„473 000 души получават минимална заплата към юни тази година. Това е повече, отколкото са били хората на минимална заплата през 2017 г.“, сочат данните на бизнеса, цитирани от председателя на АИКБ Васил Велев.
По негови думи 9% от предприемачите смятат, че минималната заплата трябва да е по-ниска дори от сегашните 510 лв. Изчисленията на бизнеса показват, че новото увеличение ще му струва 284 млн. лева.
Работодателите настояват за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се базира на политически обещания.
Друг проблем според браншовите организации е, че възнагражденията се увеличават „на калпак“.
„Квалифицирани и неквалифицирани, работещи, неработещи, трудолюбиви, мързеливи, всички са изравнени. Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички икономически дейности. Трябва да се договаря така, както се случва в половината работеща Европа“, смята Васил Велев.
Социалният министър Бисер Петков защити вдигането на минималното възнаграждение. Той посочи, че ръстът на минималната заплата с 50 лв. догодина до ниво от 560 лв. ще защити нискодоходните групи и ще ограничи риска от бедност сред работещите.
„Предложеното увеличение отговаря на обективната икономическа и социална рамка на страната. През 2019 г. се предвижда ръст на БВП от 3.7%. Стабилните макроикономически показатели и търсенето на работна ръка са предпоставка за увеличаването на всички доходи. Очакванията са за запазване на добрия бизнес климат в страната и на заетостта“, каза Петков.
Друга спорна тема на заседанието във вторник се оказа искането на КТ „Подкрепа“ час нощен труд да се заплаща в размер на 0.5% от минималната часова ставка.
Ако един час нощен труд се обвърже с предлаганото съотношение, той трябва да стане 2.55 лева на час вместо сегашните 0.25 лв., сочат сметките.
Ася Гонева от КНСБ обяви, че час нощен труд може да се индексира с ръста на минималната заплата от 2007 досега, което ще доведе до 0.87 лв. на час.
Представители на Българския лекарски съюз заявиха, че ставката за нощен труд не е
повишавана от 10 години.
Работодателските организации настояха извън дневния ред да бъде обсъден и проблемът с шоковото поскъпване на тока на борсата, но вицепремиерът Марияна Николова заяви, че толкова сериозна тема не може да се вмести набързо в една точка „Разни“. Така обсъждането на въпроса остава за след Нова година.
До искането на бизнеса да се разгледа цената на индустриалния ток се стигна, след като от началото на месеца бяха регистрирани драстични скокове от над 300% в търгуваната цена, което принуди някои предприятия в Стара Загора да намалят производството, а други направо да спрат работа.
