Васил Велев, работодателите
на снимката: Председателят на АИКБ Васил Велев

Градусът на напрежението на днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество се повиши около дебатите за увеличението на минималната работна заплата от 1 януари 2019 г. от 510 на 560 лева.

Работодателските организации, начело с Асоциацията на индустриалния капитал в България, поискаха това увеличение да бъде отложено. Основният им мотив е, че вече в 15 от общо 88 икономически дейности минималната заплата е на нивото на средната.

„473 000 души получават минимална заплата към юни тази година. Това е повече, отколкото са били хората на минимална заплата през 2017 г.“, сочат данните на бизнеса, цитирани от председателя на АИКБ Васил Велев.

По негови думи 9% от предприемачите смятат, че минималната заплата трябва да е по-ниска дори от сегашните 510 лв. Изчисленията на бизнеса показват, че новото увеличение ще му струва 284 млн. лева.

Работодателите настояват за ясни икономически критерии при определянето на минималното възнаграждение, а не то да се базира на политически обещания.

Друг проблем според браншовите организации е, че възнагражденията се увеличават „на калпак“.

„Квалифицирани и неквалифицирани, работещи, неработещи, трудолюбиви, мързеливи, всички са изравнени. Минималната работна заплата не може да бъде еднаква за всички икономически дейности. Трябва да се договаря така, както се случва в половината работеща Европа“, смята Васил Велев.

Социалният министър Бисер Петков защити вдигането на минималното възнаграждение. Той посочи, че ръстът на минималната заплата с 50 лв. догодина до ниво от 560 лв. ще защити нискодоходните групи и ще ограничи риска от бедност сред работещите.

Бисер Петков
на снимката: Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков (в ляво)

„Предложеното увеличение отговаря на обективната икономическа и социална рамка на страната. През 2019 г. се предвижда ръст на БВП от 3.7%. Стабилните макроикономически показатели и търсенето на работна ръка са предпоставка за увеличаването на всички доходи. Очакванията са за запазване на добрия бизнес климат в страната и на заетостта“, каза Петков.

Друга спорна тема на заседанието във вторник се оказа искането на КТ „Подкрепа“ час нощен труд да се заплаща в размер на 0.5% от минималната часова ставка.

Ако един час нощен труд се обвърже с предлаганото съотношение, той трябва да стане 2.55 лева на час вместо сегашните 0.25 лв., сочат сметките.

Ася Гонева от КНСБ обяви, че час нощен труд може да се индексира с ръста на минималната заплата от 2007 досега, което ще доведе до 0.87 лв. на час.

Представители на Българския лекарски съюз заявиха, че ставката за нощен труд не е
повишавана от 10 години.

Работодателските организации настояха извън дневния ред да бъде обсъден и проблемът с шоковото поскъпване на тока на борсата, но вицепремиерът Марияна Николова заяви, че толкова сериозна тема не може да се вмести набързо в една точка „Разни“. Така обсъждането на въпроса остава за след Нова година.

Марияна Николова
на снимката: Вицепремиерът Марияна Николова

До искането на бизнеса да се разгледа цената на индустриалния ток се стигна, след като от началото на месеца бяха регистрирани драстични скокове от над 300% в търгуваната цена, което принуди някои предприятия в Стара Загора да намалят производството, а други направо да спрат работа.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!