„Нищо лично, просто бизнес“, казват професионалните бандити. „Всичко е лично, просто политика“ е положението по нашите политически ширини. Трудно човек може да различи кога актьорите играят себе си, кога преиграват в политически театър. Но вече започват да се уличават на сцената в аматьорство.
Емоционални обвинения и контраобвинения
Президентът Радев е докачлив човек и не пропуска да отговори и на най-слабото кроше към неговия ъгъл. Радев нарече „аматьорски изпълнения“ предложенията на „Демократична България“ за даряване на съветско оръжие на Украйна и в замяна получаване на натовско. Той заядливо чете постове на депутата Ивайло Мирчев по темата на иначе обявената като консултации за кабинет среща в президентството преди две седмици.
Сега пък съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев получи от президента обвинения в „шарлатания“, гарнирано със самосъжаление, че допуснал такива хора като него и Кирил Петков да откраднат надеждите на хората. За обвиненията си, че Радев постоянно се среща с Бойко Борисов пък Василев получи от лидера на ГЕРБ квалификациите „лъжец“ и „аматьори“. Борисов дори по телефона не бил говорил с Радев – най-големия си опонент. А Корнелия Нинова нарече изказването на президента за шарлатаните, които са го провалили, „трогателно за наивници“. Това било и самопризнание, че президентът се занимава с партийно инженерство.
Свръхемоционалните обвинения и контраобвинения всъщност се опитват да подчертаят или да размажат с актьорски грим изострили се политически разделения и съюзявания. Конфронтацията между ПП и президента и между БСП и президента се задълбочава, докато помирението между ГЕРБ и Радев се затвърждава. И на това може да се гледа съвсем безстрастно като на препозициониране с оглед на интересите и възможностите на всеки от играчите към властта – просто политически бизнес.
За обвиненията към Радев си има основание
Иначе за сериозната, а не лична част от упреците към държавния глава от последните дни си има сериозни основания. Радев и неговото служебно правителство наистина носят своята вина за провала по темата Шенген, както ги обвини ПП. Кабинетът „Донев“ се уповаваше на решенията на Еврокомисията и на Европарламента, че България е готова за Шенген, и проспа втвърдяването на отдавнашния противник – Нидерландия, както и на изневиделица сякаш появилия ѝ се съюзник Австрия. Постфактум кабинетът „Донев“ зае комичната позиция зад черешовото топче да плаши с „ответни мерки“.
Основателни са и обвиненията срещу президента, че връща старите кадри на ГЕРБ. Още с назначаването си служебното правителство започна мащабна реституция в средния властови ешелон, която продължава и сега. Дали обаче това е достойно чак за обвинението на ПП, че човекът, който викаше „Мутри вън!“ сега връща мутрите във властта? Обобщението няма нужда от кой знае колко доказателства при символни демонстрации като връчването на орден „Стара планина“ на бившия вицепрезидент на „Мултигруп“.
Предизборни стратегии
Шенген е имиджова щета за страната ни, особено ако бъдем отделени от Румъния. Шенген не касае масовия българин или поне никой не му обясни как точно го касае, освен че ще пътува още по-лесно през граница, ако станем член на това пространство, но мнозинството българи не пътуват. ПП обаче разшириха темата максимално – до възстановяването на корупцията, връщането на мутрите и дори до задълбочаването на социалните неравенства, продукт на целия преход. Защото стратегията им е на окрупняване на предизборния капитал, при която остават валидни големите разкази и двуполюсното разделение, а президентът също е в лагера на лошите.
Тук особено трудно е положението на БСП, която с участието си в т.нар. хартиена коалиция също е в отсрещния лагер, ако и да е в остра конфронтация с президента и в същото време да не подкрепя първия мандат на ГЕРБ.
С драстичните промени в Изборния кодекс пък ГЕРБ демонстрира жаждата си за пълен реванш след 2 години извън властта. А сега депутатите на Борисов за пореден път ще заприличат на маймуни. След среднощните маратонски безчинства с Изборния кодекс, те ще трябва да ги отменят по негова заръка при евентуално президентско вето. Разбира се, никой вече не вярва на заявките на Борисов, защото предпоследното му обещание бе кодексът да не се осакятява толкова брутално. А играта му изглежда е втори опит да изтъргува отстъпки по кодекса в замяна на подкрепа на правителство на ГЕРБ поне с третия мандат. Като не получи подкрепа в търговията с кодекса преди „опраскването“ му, сега ще търси такава с „реанимирането“ му.
За иначе избрания с машинен вот Румен Радев ще стане окончателно ясно дали е част от хартиената коалиция от самото му вето. Предстои да видим дали то ще зачеркне най-големите безобразия в кодекса, дали ще е козметично-частично и дали изобщо ще го наложи. Професионалисти в политическия бизнес, както и във всеки друг бизнес, са онези, на които може да се има доверие.
Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на „ДЕБАТИ.БГ“
Още актуални коментари – четете тук
