Не трябва, според мен, да съдим за футбола като някакво единично, отделно явление в държавата. Футболът е огледало на състоянието на държавата. Каквото ни е управлението на държавата, такова ни е управлението на българския футбол. Вчерашните действия са блестящо доказателство за това. Аз не искам в никакъв случай да се превръщам в адвокат на президента на БФС, най-малкото заради липсата на характер на терена, заради самата игра.
Но за мен е безпрецедентно държавата да се намесва по груб и недопустим начин в една абсолютно независима от държавата федерация, както са изискванията на ФИФА и на УЕФА. Това не трябва да се допуска, а стана практика и за много други институции, независими, уж, от държавата.
Освен това мисля, че със самите призиви и обяснения, че тази оставка се иска заради расистки изстъпления, управляващите се саморазобличиха, защото нито една федерация не носи отговорност за поведението на феновете. Нито една федерация, вкл. БФС, няма охранителни и разследващи функции, не може да изземе ролята на органите на реда и държавата. Затова искането за оставка по този повод е паническо бягство от отговорност на хората, които по закон носят тази отговорност.
А иначе е крайно неприятно България, която спаси 50 000 евреи и не допусна нито един от тях да бъде изпратен в лагерите на смъртта в най-ужасното за Европа време, да бъде олицетворявана с расизъм. Не трябва да допускаме генерализация на този проблем, но е необходимо държавата да приложи драконовски мерки по отношение на футболното хулиганство. Докато политици се изкушават да използват футболни агитки в протести и контрапротести, тези рецидиви ще продължават.
