В петък премиерът Петков помоли президента Радев да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Помоли го, за да може позицията на България за Северна Македония в Европейския съюз да се чуе още веднъж, независимо от това дали някой би настоял за нейната промяна, или не. Днес президентът му отказа “услугата”, като на практика каза, че единственият начин да свика КСНС е след като говори с премиера очи в очи. Вероятно в представите на Радев би следвало Петков лично да измоли свикването на съвета.
Защо премиерът иска свикване на КСНС?
Възможните причини за това искане са две.
Първо, КСНС може да бъде свикан единствено от Радев. След като в обществото се прокрадна тезата, че едва ли не Кирил Петков се готви еднолично да вдигне ветото, той многократно каза, че евентуално вдигане на пречката за старт на преговорите за членството на РС Македония в ЕС би дошло едва след постигане на консенсус за това. Днес пък каза, че дори и КСНС да бъде свикан, решението за ветото ще бъде оставено на Народното събрание.
Всичко това говори за молба от Петков позицията за Северна Македония да бъде обсъдена отново на КСНС, за да може премиерът да бъде освободен от обвиненията за “национално предателство”. КСНС е форматът на обсъждане с максимална представителност на парламентарни партии, президент, служби, изпълнителна власт и по всяка вероятност премиерът осъзнава, че промяна в позицията няма да има.
Втората причина е, ако премиерът разполага с нова ключова информация. По-рано днес той изреди сред причините за това искане, че в службите има много информация. Дали тази информация е нова, или не, е въпрос, който засега остава без отговор. Съвсем възможна хипотеза обаче е премиерът да разполага с данни, които да имат нужда от спешно разглеждане.
Какво пречи на президента да свика въпросното заседание?
Нищо, освен нежеланието да откликне на молбата на премиера. Свикването на КСНС в случая обаче не би било просто лична услуга. То е задължение.
Първо, промяна в позицията на България относно ветото върху стартирането на преговорния процес за присъединяването на Северна Македония в Европейския съюз, едва ли ще има.
Второ, последното заседание на КСНС по темата беше на 10 януари. От тогава досега се случиха много световни събития, най-важното от които – Русия нападна Украйна. Би било редно, от гледна точка сигурността на Балканите, политическите лидери, президентът и службите поне да обсъдят какво значи това нападение за общата сигурност и какви да бъдат отношенията ни със западната ни съседка в този контекст. И тук няма “национално предателство”, а просто разговор на високо ниво за възможните заплахи за сигурността на Балканите и евентуалните им решения.
Какво пречи разговор за Северна Македония да се проведе?
Нищо, освен президентът.
Защо президентът пречи?
Възможните причини са три.
Първо, президентът не иска да натисне лостовете си, за да отърве премиера от новопридобития статут на “национален предател” сред някои части на обществото.
Второ, президентът не иска да бъде обсъдена новата информация около Северна Македония, ако приемем, че такава има.
Трето, президентът не иска безопасността на Балканите след руската инвазия в Украйна да бъде тема за разговор.
Във всеки случай обаче не би било редно президентът да се явява пречка пред протичането на заседанието на КСНС. Най-малкото, защото отказът не изглежда държавнически. Да не говорим, че свикването на КСНС в крайна сметка е част от работата му – особено когато в обществото има напрежение по даден въпрос.
...){kind=link}