След „епопеята на забравените“ няма да допуснем онези, които винаги липсват тук, на върха, да ни натрапят „епопея на зачеркнатите“. Това каза в официалното си слово президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените ни сили Румен Радев.
Той участва в тържествената церемония по повод 146-ата годишнина от Шипченската епопея пред Паметника на свободата на връх Свети Никола.
Речта на Радев беше остра, ярко политизирана в посока окончателно разделение на нацията, като този път измисли (или му измислиха от „мозъчния тръст“ на „Дондуков“ 2, б.р.) нова завоалирана и подмолна концепция: „онези, които никога не идват на Шипка“.
„Всяка година изкачваме Шипка, за да отдадем почит към българските опълченци и воините от императорската армия на Царя Освободител, които в августовските жеги на 1877 г. отстояха нашето право да имаме държава“, заяви президентът.
Той очаквано не пропусна да възвеличае император Александър ІІ като „Цар Освободител“. Естествено, без да задълбава, че царят е наречен така 16 години преди Руско-турската война – през 1861 г., защото отменил крепостничеството и освободил руските селяни от руско робство.
„Вече век и половина възкръснала България е на картата на Европа. Всички ние тук, на върха, милионите граждани на републиката, сме българи и европейци по рождение, история и култура. Онези, които никога не идват на Шипка, вярват, че да си европеец означава да се отречеш от това да бъдеш българин. Това е саморазрушителен комплекс“, заяви президентът, разрушавайки последните надежди, че някога ще бъде президент на всички българи, каквато е мисията му по Конституция.
Длъжни сме само да му напомним, че „възкръснала България“ е на картата на Европа не от 3 март 1878 г., а 7 години по-късно – след 6 септември 1885 г. Преди това е имало Княжество България и Източна Румелия. И Шипка е била в Румелия.
По думите му е „пагубна заблуда“, че „да си европеец означава да си задраскаш историята, да се присмиваш на традициите, да се срамуваш от знамето и да иронизираш родолюбието“.
Кой прави това? Радев не уточни. Явно трябва да се подразбира – всички, които искат да помагаме на Украйна в справедливата й война срещу агресора, да живеем в демокрация и да не клоним към Евразия.
„Непростима безотговорност е да предаваш идеали, в които са вградили живота и делото си поколения българи – идеалите на нашите възрожденци, на Левски, Ботев и Гоце Делчев. Днес тук, пред Паметника на свободата, сме се събрали да заявим, че след „епопеята на забравените“, няма да допуснем онези, които винаги липсват тук, на върха, да ни натрапят „епопея на зачеркнатите“, да манипулират историческата памет, да посягат на български светини и да се чудят как през годините да изхвърлят Вазов от учебниците“, каза още в словото си държавният глава.
Кои са „зачеркнатите“? Трябва да гадаем. Руснаците? Нищо против, признателни сме от сърце на руските войници. А може ли да сме признателни и на украинските, които са били половината от тогавашната имперска армия?
И кои по-точно са Радевите „български светини“ – МОЧА, Альошите и другите съветски окупаторски паметници? Никой не е против руските. Има един срещу парламента, на същия този цар Александър ІІ – някой нещо да му е направил?
„Днес казваме „стига“. Трети март е червената линия на нашето търпение“, заяви Радев.
Този път без да вири юмрук, но с юмручно изражение. Така той очерта рязката разделителна линия, която предлага на българите – датата, на която Руската и Османската империи са подписали един реално неосъществен договор. След който Русия прави всичко възможно да ни овладее като свой сателит и до Съединението и Независимостта на практика успява. Изпуска ни за няколко десетки години, но на 9 септември 1944 г., чрез обявена война и окупация на България, отново ни прибира в своята сфера на влияние.
„Европейска България има бъдеще, само когато сложим край на политическото безочие, което сее разкол и паразитира върху разделението, което търгува с всичко българско за своето оцеляване“, добави Радев. Той сякаш не съзнава, че директно натрапва болшевишката идея „който не е с нас, е против нас“.
По думите му страната ни се нуждае от единение около държавността, историята и националното достойнство, около демократичните завоевания и свободите на гражданите. Единение около него и неговото разбиране за демокрация, естествено.
„Скъпи сънародници, днес казваме „не“ на пълзящата цензура, на доносничеството, на подмяната и скандалите, чрез които се прокарва проект за похищение на Конституцията. Той предвижда България да се управлява от политици, за които българското гражданство е подробност, а политиката е конкурс по сервилност. Казваме „не“ на опитите за разграждане на държавността, чрез превземане на институциите за користни, политически и икономически цели. Днес слагаме край на обратното броене на разпада и заявяваме, че България ще пребъде!“, заяви президентът от подножието на паметника. Със самочувствие, което не сме виждали да демонстрира пред Путин и Митрофанова.
„Днес националното самосъзнание и гражданската енергия са призвани да защитят духовния и държавен упадък на България. Народното движение няма да допусне Трети март да бъде заличен, националната ни памет – изтрита, а българската държавност – разградена“, каза още Румен Радев и тегли чертата.
Така, съвсем очаквано впрочем, от Шипка президентът Радев се опита да даде нов рестарт на своята лична война срещу либералната проевропейска демокрация. Използва все същите похвати: надут тон, мрачно изражение, тежки прокоби и най-вече: очертаване образа на врага, макар и с неясни наброски.
„Онези, които никога не идват на Шипка“.
Дали да не опита да ги назове поименно?
Още вътрешнополитически новини – четете тук
