Гледам снимката на делегацията от наши копейки в Москва. И си мисля – на какво падение е способен човек да ходи там в дните, когато светът е потресен от убийството на Навални.
Вероятно най-простото обяснение е, че винаги диктатурите дават възможност на низшите духом същества да задоволят своите материални потребности и така да се почувстват значими като станат инструменти на диктатурите. Както беше ги сложил в епиграма мой близък:
“С нищо забележим,
а се смята за значим.
Всичко дето види, чуе,
бърза, бърза да оплюе”.
На практика всички значими диктатури днес без Китай се крепят на копаенето и износа на карбони. Чрез тези пари те изплитат широки мрежи от зависимости в демокрациите и така ги лишават от суверенитет. Но понеже демократичните механизми ротират хората на върха, не е достатъчно да се подкупи един политик. Нужни са инвестиции в медии, които да налагат наративи; партии, които да ги защитават и вербовка на безмандатните изпълнители на поръчки в администрацията, службите и съдебната система, за да стане захвата. Или договаряне с няКОЙ, който ги е вече захванал.
Това ще даде отговор и защо никога у нас не са проследени движенията на руските пари – така че днес да не сме свидетели на:
– водещи по БНР, които се възхищават на руската победа при Авдеевка;
– посещението на копейките в Москва като нещо нормално;
– блокажа (все още) на помощта за Украйна и – мълчанието на службите за руските акции у нас, зад чиито шефове стоят Радев, Пеевски и Борисов.
Това е силата на автокрациите – да изтласкват на върха зависими и посредствени хора, дълбоко чужди на демократичните ценности.
Къде е слабостта на карбоновите автокрации?
Че не могат да бъдат финансирани, ако няма как да си продават стоката именно на богатите икономики, които почти всички са демокрации – т.н. Запад. А сегашната им временна устойчивост и сила се дължи на Китай, който пък пак благодарение на Запада изгради мощна икономика, но все така продължава да е зависим за растежа й от пазарите на Запада.
А силата на Запада са неговите институции, които винаги могат да се самокорегират, когато не работят чрез свободните избори. Да, Западът може да бъде победен само от… Запада.
Да, бяха допуснати много мръсни пари на автокрациите и техните лица. Бяха изнесени много технологии, които сега се ползват срещу демокрацията. Беше допусната агресията от фалшиви новини, които да влияят на изборите. Беше разкрито мощно финансиране на крайнодесни и леви партии.
Но нищо от всичко това няма да попречи на институциите. При едно едиснтвено условие – че хората продължат да вярват и подкрепят ценностите на либералната демокрация. Без тези ценности и без достатъчно хора, които да ги споделят и защитават – както ги няма у нас – тя не работи.
А тези ценности са още от Просвещението – което издига човека в центъра на вселената. И тези ценности развиват способностите на човека сам и свободно да решава съдбата си. Ако не може и не иска – той търси да слугува на някой вожд и Група, която да задоволи материалните му потребности. И затова за тези хора парите не са средство, а са висша ценност и цел. И така стават инструмент на някой деспот – включително на чужди държави.
Затова и е толкова яростна битката на идеологическия фронт на ценностите.
Защото те единствено крепят демокрацията и Запада.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на анализатора. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
