След като вчера министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова каза относно следващия пакет санкции срещу Русия, че България не подкрепя налагането на символни санкции, свързани с руския патриарх Кирил, премиерът Румен Радев потвърди думите й пред журналисти след като участва в откриването на Националната среща на местната и централната изпълнителна власт в София, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
„Няма да бъдат допуснати санкции срещу Русия, които рефлектират негативно върху българската икономика,“ заяви той.
„Ще разберете днес как ще гласува България, когато обсъдя всички особености с моите колеги ( лидерите на ЕС – бел. авт.)“, каза днес премиерът Радев.
Припомняме, че лидерите на страните членки на ЕС тази вечер се събират в Брюксел на двудневна среща на върха, която ще е фокусирана върху Украйна, следващия дългосрочен бюджет на Евросъюза и глобалните икономически предизвикателства.
„Тази война (в Украйна – бел. авт.) отдавна излезе извън окопите и се разпростря върху икономиката, енергетиката, спорта, културата, а сега тръгва да обхваща и религията. Мисля, че времето на кръстоносните походи приключи, каза Радев. „Какво послание даваме, когато разпростираме санкциите и войната и върху религията? Даваме ли си сметка докъде води това? Времето на кръстоносните походи свърши“, добави премиерът.
„Мен не ме интересува руският патриарх, мен ме интересува това, че той е предстоятел на Руската православна църква, която е Източноправославна като нашата църква. Интересуват ме всички тези милиони хора, които са в тази църква“, каза още Румен Радев.
На въпрос осъжда ли руската атака срещу Киево-Печорска лавра премиерът отговори, че осъжда всяка атака върху цивилни обекти.
Радев каза още, че най-сетне трябва да се осъзнае по какъв начин санкциите срещу Русия спомогнаха за мира в Украйна.
Въпросът в случая не е дали санкциите срещу руския патриарх Кирил ще нанесат икономически удар на България. Очевидно няма как замразяването на активи на един кремълски духовник да застраши българската икономика, енергийната сигурност или стандарта на живот. Истинският въпрос е какво послание изпраща България към своите европейски партньори, когато отново избира да се дистанцира от общата европейска позиция по отношение на руската агресия.
Санкциите не са само икономически инструмент. Те са и политически знак – кой стои на страната на международното право и кой отказва да назове агресора. Патриарх Кирил не е просто религиозен лидер. От началото на войната той последователно оправдава действията на Кремъл и се превърна в част от пропагандната машина, която легитимира руската инвазия в Украйна. Да се представя подобна санкция като атака срещу православието е удобна, но подвеждаща теза.
Още по-притеснително е, че тази позиция идва в момент, когато България отчаяно се нуждае от доверие и подкрепа в европейските институции. Само ден по-рано Европейският парламент прие доклада за напредъка на Република Северна Македония по пътя към присъединяването й към Европейския съюз с 411 гласа „за“, и даде пореден сигнал, че аргументите на София по темата Северна Македония остават все по-слабо чути в Брюксел.
Политиката има проста логика – държавите защитават интересите на партньорите, на които имат доверие. А доверието се гради с последователност. Когато системно заемаш позиции, които съвпадат с тези на Кремъл, когато поставяш под въпрос общите решения на ЕС и когато изглеждаш по-загрижен за чувствителността на Москва, отколкото за европейската солидарност, не бива да се изненадваш, че собствените ти каузи срещат все по-малко разбиране.
България не губи от санкциите срещу патриарх Кирил. България губи от репутацията на ненадежден европейски партньор. А вчерашният сигнал от Европейския парламент показа колко висока може да бъде цената на тази репутация.
