Завършва право в Юридическия факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Магистър по право от Виенски университет.

От 1995 до 1997 г. е юрисконсулт на Българската национална телевизия. Между 1998 и 1999 г. изпълнява длъжността главен секретар на БНТ. От 1999 до 2001 г. е изпълнителен директор на обществената телевизия.

От 2001 до 2014 г. Чолаков е ръководител на правния отдел на Вестникарска група България. В периода 2010 – 2014 г. е изпълнителен директор на Съюза на издателите в България. Между 2011 и 2013 г. е управител, впоследствие изпълнителен директор, на издателската къща „Труд“.

Член е на Съвета на настоятелите на Националната академия за театрално и филмово изкуство. Народен представител от коалиция ГЕРБ-СДС в 45-ото и 46-ото Народно събрание.

Според вашата парламентарна група кои са най-спешните неща, с които трябва да започне работа парламентът?

Основните приоритети, с които трябваше да се захване парламентът, са очевидни. На първо място е енергийната криза. Нашата парламентарна група имаше съответните предложения, но виждаме, че мнозинството кара на принципа „може да нямаме наши идеи, но няма да приемем вашите”. Това е много опасна тенденция. Струва ми се, че много скоро мнозинството най-малкото трябва да премисли позицията си. Ако се окаже наистина, както имам чувството, че те нямат собствени предложения, е добре да се вслушват в нашите. Те са плод на 12-годишна експертиза и опит в управлението. Ако новите колеги нямат идея какво трябва да правят, а се налага да се правят някакви неща и спешни действия – например за миниминизиране на енергийната криза – ако нямат свои предложения, е хубаво да приемат нашите. 

Хора, които са се занимавали с енергетика през последните години като Добрев и Петкова имаха конкретни предложения, разглеждат се в енергийна комисия, но общото усещане е, че мнозинството не е склонно да приема предложения на опозицията, независимо че са добри. Има сплотеност, която може да е нормална за едно мнозинство, но ако нямат свои предложения – какво правим? Те нямат време. Кризите следват една след друга и оправданието „трябва да направим анализ” не върви. 

Очаквате ли съдебната реформа и фигурата на главния прокурор да разделят окончателно управляващи и опозиция?

Не бих казал. Тук отново не сме чули техните предложения. Случи се нещо много интересно в първия ден от новата сесия. Тогава всяка партия прави декларация. За първи път в историята на българския парламент декларации бяха направени само от опозиционните партии. Това може да означава много неща, но основно означава, че мнозинството няма идея какво да прави. Ако имаше идея какво да прави, то щеше да я сподели именно в тази декларация. Така се прави. Въпросът за съдебната реформа също го свеждам до това, че тези хора не знаят какво правят. Ако знаеха, щяха да ни кажат. Ако ни кажат – мога да отговоря по-конкретно за съдебната реформа. 

Декларацията на вашата парламентарна група прозвуча меко и в нея имаше изказано желание за съвместна работа. По кои въпроси бихте могли да работите с управляващите, имайки предвид техните заявени намерения?

Ние звучим меко, защото сме толерантни и възпитани хора. Моите колеги в парламентарната група, които имат опит като министри знаят колко е тежко. Управлението е тежък физически труд. Тези, които са се нагърбили с него, наистина трябва да бъдат насърчавани и подкрепяни. Тази подкрепа обаче не е безусловна. Едно е политическият добър тон, друго е когато виждаме как кризите следват една след друга и виждаме тези хора как се мотаят. Имат някакви хрумвания, но нямат концепция. Нормално е тонът да бъде поизместен. Хубаво е да има толерантност, но не може само да се занимаваме с пиар. Аз си направих личен експеримент – при приемането на Правилника за дейността на Народното събрание. Направих предложение, за което знаех, че всички мои колеги юристи от всички групи нямат право да отхвърлят, защото беше юридически безупречно. Получи мълчание и отхвърляне от монолитно мнозинство. Не се прави така. Но щом искат така – нека да управляват. 

Във вашата парламентарна група имате ли готовност да внесете конкретни законопроекти и кои са те? 

Има подготвени законопроекти още от последното редовно правителство. Те със сигурност ще бъдат внесени и реактивирани. За нас е най-важно дали ще бъдат приети предложенията ни в сферата на енергетиката. Това е най-спешното. Но аз лично не бих правил предложения до безкрай, които може да са конструктивни и добри, но които ще бъдат отхвърлени само защото са на опозицията. Във всички стари демокрации стремежът е законите се приемат с максимален консенсус. Това гарантира стабилността на закона. Закон, приет със 121 гласа не е траен. 

Предстоят срещи на върна за ЕС и НАТО. Каква трябва да бъде българската позиция по повод разполагането на допълнителни сили на НАТО на територията на България, при положение, че в Гърция има четири бази, а в Румъния – две?

Не мога да коментирам. Има си правителство. Виждаме, че там има известни дисонанси може би. Нека чуем позицията им. Нашата е ясна – пронатовска и проатлантическа. Въпросът, който ме занимава последните дни – тези хора имат ли концепция за управлението или имат отделни хрумки, включително и по този въпрос и може ли да се управлява държавата с хрумки и спонтанни действия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!