Радостина Жекова е председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Да започнем в началото с това какви са добивите на пшеница тази година в сравениние с миналата?
През 2020г. ожънахме 188 кг/дка среден добив пшеница. Тази година стигнахме до 610 кг/дка. В този смисъл тази година е изключително добра, тъй като 2020 година беше необичайно лоша година. Основната причина за тези добиви е времето. Защото, когато човек си свърши както трябва работата, и когато времето е с теб, нещата се получават. Това е истината в земеделието. Колкото и перфектен стопанин да си, и колкото и да се мъчиш с технологии, времето не ти ли дава възможността да ожънеш максимума от сортовете и хибридите, няма как да е добра годината.
Доколко обаче високият добив участта във формирането на цената на хляба?
Не мога да кажа в проценти как точно изглеждат нещата, но е факт, че 2020г. имаше цени на пшеницата 450 лв, а премиум пшениците, които се купуваха от мелниците достигнаха до 500 лв за тон. В този смисъл 2021г. следва една тенденция, която е на световните пазари. По същия начин пшеницата върви твърде нагоре и се движи в тези котировки от 450-500лв., но това не е много по-висока цена в сравнение с миналата година, когато говорим за хлебна пшеница. Затова дори и цената на пшеницата да дава тласък нагоре на цената на брашната и производните, според мен факторите, които влияят на крайното формиране на цената са доста по-различни от цената на пшеницата.
Цените на горивата се покачиха, усетихте ли тези увеличения или не успяха да ви засегнат?
В момента жънем царевица и вече сме с новите цени на горивата, но целия свят в момента е в голяма инфлация и тя стартира някъде август, тогава вече беше осезаема. Усещаме го през цената на крайните продукти, които ние използваме – торове, горива, защото те идват с новите цени. Всеки го усеща – и ние го усещаме, и крайният потребител го усеща.
Какво прави в момента държавата и има ли начин, по който да ви подпомогне?
В момента държавата не прави нищо. Когато говорим за чист сектор зърнопроизводство тя няма политики за подпомагане, нито през 2021г., нито през 2020г. Защото през 2020г., когато имаше суша, сектор зърнопроизводство получи по 2лв. на декар т.е. това не е помощ. Защото при производствени разходи от 100 лв да получиш 2 лв. на декар е несериозно. Към 2021г., това което държавата е заявила, че ще прави, е едно голямо нищо. Затова ние ще трябва да се нагодим към икономическата ситуация и по някакъв начин ще трябва да си платим разходите за стопанска 2022г. Дали ще направят нещо, аз лично се съмнявам. Защото това по-скоро трябва да е политика на европейско ниво т.е. България сама по себе си едва ли може по някакъв начин да коригира цената на газа, която определя цената на торовете или цената на горивата. Това е много по-сериозна политика, която не зависи от желанието на правителството да подпомогне сектора.
А може ли поне да ви облекчи?
Не мисля, по простата причина, че в момента, в който българското правителство реши да подпомага сектор зърнопроизводство, ще изпаднем в нерегламентирана държавна помощ и това няма да бъде погледнато с добро око от ЕС. Затова и не очакваме да получим нищо. В държавата вървят от 10-15 години помощи, които се дават като нисколихвено кредитиране за торове и семена. Ако това по някакъв начин впечатли колегите зърнопроизводители, за което се съмнявам. Като се има предвид банките, колко са активни в сектор зърнопроизводство, и колко са ниски сега лихвените нива, това едва ли ще бъде някакво решение за сектора.
В момента започва кампания за сеитба на пшеница, с рапицата вече мина. Какви очаквания и надежди имате за тях?
Надяваме се цената на амониевия нитрат да спре да се покачва и да излезе на пазара. Това са надежди на всички колеги. Миналата година по това време сме стартирали кампания торене с амониев нитрат, защото е най-ползваният, цената му беше 320 лв/тон. В момента към 3 октомври цената е 840 лв/тон и е изключително трудно да се намери амониев нитрат. Заводите спряха да работят заради техни причини и разходите са изключително високи. Затова и европейските заводи решиха да затворят и да не работят, което означава че ще има дефицит на торове. Надеждите ни са, че нещата ще се успокоят и ние ще можем спокойно да направим производството, защото истината е, че в момента трябва да торим. Това, което трябва на всяка цена за Добруджа са дъждове, защото имаме изключително засушаване в последните 2 месеца и рапиците попринцип са проблемни за Добруджа, а в момента е изключително трудно за тях.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
