Днес, шестнадесет години след първото си разширяване на изток, европейският проект е изправен пред един от първите странични ефекти от прибързаното си разширяване в Източна Европа. Това пише в „Обсервадор“ Рикардо де Оливейра, който е магистър по международни отношения и европейски изследвания.
В Полша и Унгария с всеки път балансът на силите се нарушава все повече и повече, има нападки срещу върховенството на закона, свободата на печата и правата на човека. Днес поради обезпокоителни причини в тези две държави-членки трябва да звучи тревога в Европа.
Нека започнем, като анализираме основата, на която като цяло се изграждат източноевропейските общества. Нека разберем каква историческа реалност досега е определяла тяхната цивилизационна база.
Територията, простираща се от днешна Естония до днешна България, съдържа почти всички страни, присъединили се към ЕС след 2004 г., с изключение на Кипър и Малта. Това обаче е и мястото, където живеят народите, чиито цивилизационни характеристики се различават значително от цивилизационните характеристики на народите от Западна Европа. Тези народи, за разлика от народите на Запад, живеят от векове в среда на постоянна непредсказуемост, потискане и нестабилност. Кралствата тук са се образували безкрайно, разпадали са се и са се сливали помежду си. Съседните империи непрекъснато са ги завладявали, смесвали и настройвали към за себе си. През цели епохи много от тези народи се смятаха за малоценни, бяха покорени от различни тирани, които или успяха да се утвърдят династически, или бяха зверски свалени от други тирани. Такава среда на постоянна нестабилност потискането и войнствеността продължава до 1991 г., до разпадането на съветския блок, който оставя следи и рани върху тези общности, както и проблеми с доверието. Дълбоко в себе си тези народи трудно изграждат доверителни взаимоотношения с околните. Това ги прави по-затворени и внимателни, когато става въпрос за доверие към другите. Това често се нарича изолационизъм.
На свой ред западноевропейските народи се развиват под влиянието на универсалистическото юдейско-християнско и гръко-римското наследство, съсредоточени върху единството и разпространението на такива общи ценности като закон, ред и прогрес. Духът на тези народи не се подхранва от противопоставянето на „другия” или от затворена идентичност, която ограничава общуването само със собствения им вид. Тези народи не се хранят изключително със собствената си история, техните общества, напротив, демонстрират откритост и интерес към непознатия, те рационализират различията и жаждата за откритие. В исторически план това може да бъде доказано от експанзионистичните кампании, които създадоха различни световни европейски империи, като например португалска, испанска и британска. Тези кампании по същество се различават малко от гръцката експанзия на Александър Велики и последвалата експанзия на Римската империя, в края на краищата управляващите ги виждаха просто като инструмент или механизъм за разпространение на техните идеи за обществото. Същото се случи и със световните европейски империи, само че историческият момент и мащаб бяха различни.
Нека да преминем към настоящето; тези културни различия се забелязват лесно. Що се отнася до начина на живот, народите от Източна Европа са забележимо по-консервативни в областта на семейните ценности, традиционните обичаи и например сексуалното самоопределение. Те са склонни да заемат отбранителна позиция и да са недоверчиви в отношенията си с други народи и проявяват очевидни предразсъдъци. Вижте например кои държави показаха по-голяма съпротива по време на бежанската криза, как се отнасяха към бежанците, когато пристигнаха. Те показват подобно отношение към чужденци с определен етнически вид, пример за това е инцидентът, който се е случил в Полша през 2016 г., когато португалски студент е бит, погрешка приет като сириец.
Подобно поведение в Западна Европа обикновено се възприема като антипрогресивно, безчувствено и в крайна сметка нечовешко. Има обаче някои противоречиви изключения, които съществуват в малък брой и от двете страни.
Това обстоятелство създава отчетлива пропаст между Изтока и Запада в рамките на ЕС; по важни въпроси тези два блока имат различни мнения. Когато се повдигнат тези важни въпроси, те създават териториално разделение, което е силно свързано с културните ценности. Днес тези културни ценности започват да се създават от режими, които поставят под съмнение основите на Европейския съюз, пренебрегват демокрацията, извращават върховенството на закона и потискат свободата на изразяване в самия Европейски съюз. Те могат да бъдат сравнени с троянски кон, който подло и прикрито се промъква в „крепостта“ и рано или късно ще я атакува отвътре.
Разширяването на Изток се разглежда като вид съветски подарък. Тези страни наскоро се освободиха от влиянието на СССР, техния „бивш господар“, който ги потискаше и в продължение на десетилетия ги владееше със сила. Западната сфера би могла да ги „получи“ безплатно, да разшири собствената си визия за обществото върху тях. Тогава желанието на Запада да погълне тези страни беше толкова огромно, а геополитическата възможност толкова неочаквана – в края на краищата не беше ясно колко време ще отнеме на Русия да възстанови икономиката си след разпадането на Съветския съюз и да насочи погледа си обратно към тези територии – че самият ЕС си затвори очите за изпълнението на определени изисквания, необходими за присъединяване към блока. Когато например Португалия премина през процеса на присъединяване през 1977-1986 г., не й беше позволено да направи това. От друга страна, тези страни, уплашени от факта че Русия се възстановява и отново започна да насочва вниманието си към тях, те самите се интересуваха от ускоряване на процеса и намиране на подслон, който да бъде достатъчно силен, за да ги защити от империалистическите стремежи на Москва, но в същото време сдържан, така че те да не се окажат отново потиснати. За тези страни Европейският съюз беше по-добрият от двата свята.
По това време западният блок може би е обмислял идеята, че разликите между Запада и Изтока в даден момент могат да създадат проблеми. Ние, западняците, обаче, като добри патерналисти, искрено вярвахме, че усилията ни за разпространение на цивилизацията ще променят източните народи, ще ги направят по-подобни на нас и рано или късно ще дойде утопична европейска хармония.
Събитията, които се случват днес пред очите ни в Полша или Унгария (по въпроса за бежанците или ЛГБТ общността), всъщност са причинени от истинската същност на тези народи. След векове на подчинение и потискане те най-накрая имаха възможност свободно да проявят истинската си същност в обществото. И тази същност влиза в конфликт с по-толерантната западна същност. Всичко това се подсилва от факта, че самият ЕС е помагал икономически на тези държави през последните 16 години, като им е дал чувство на сигурност от принадлежност към голям демократичен блок, както и импулсът, необходим за активно демонстриране на техния истински дух.
Изправен пред това вътрешно разделение, ЕС е принуден да взема основни решения, които ще определят неговото бъдеще и / или бъдещето на неговото съществуване.
Може ли ЕС да наложи строги санкции на държави, които не спазват изискванията за членство в блока, за да ги подтикне да се движат в определена посока? Тази мярка може да доведе до още по-голямо разделение и разногласия между блоковете в смисъл, че източният блок (или част от него) може да се оттегли от европейския проект и да създаде свой собствен съюз, потенциално способен да нанесе смъртна рана на самия ЕС. Това вече се е случвало и преди, Наполеон Бонапарт създава Рейнския съюз, който през 1806 г. окончателно довършва многострадалната Свещена Римска империя. В този случай обаче Наполеон, причинил разцепването на Европа, вероятно ще се окаже руснакът, старият „господар“ -потисник, с цялата ирония на тази ситуация.
Може ли ЕС да изключи една или друга проблемна държава от състава си, като същевременно запази останалите и създаде „санитарна“ бариера между страните, които атакуват основните ценности на съюза? От гледна точка на борбата за власт може да бъде трудно, ако една от тези държави заема важна икономическа позиция на европейско ниво, както може да се случи с Полша след няколко десетилетия.
Сред тези сценарии също има голяма вероятност решение да се появи след вътрешните борби, водени днес от западните демокрации срещу нелиберализма и пост-истината. Потенциална (надявам се) победа над тези явления вероятно ще може да донесе хармония в съжителството на два европейски блока, макар и значително различни по дух.
