Дългоочакваното падане на мониторинга на Европейската комисия върху България вече е факт. С решение от днес комисията прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) спрямо България и Румъния. Той бе създаден за двете държави през 2006 г., преди приемането им в ЕС.
Напредъкът на България и Румъния в областта на върховенството на правото ще бъде оценяван единствено в рамките на годишния цикъл в тази насока, приложим и за всички останали държави-членки на ЕС.
Последният доклад за напредъка на България по МСП е от 2019 г.,
когато ЕК оцени напредъка на страната ни като достатъчен, а изпълнението на критериите – като задоволително. Въпреки това, механизмът за наблюдение остана. В рамките на мониторинга страната ни бе оценявана по отношение на независимостта, професионализма и ефективността на съдебната система, борбата с корупцията и действията срещу организираната престъпност.
През ноември 2022 г. ЕК прекрати и изготвянето на доклади за напредъка на Румъния по МСП.
Реакциите на партиите не закъсняха. Общото очакване на политиците е, че следващата стъпка за страната ни е влизането в Шенген.
Премахната е още една бариера да бъдем равноправни с останалите държави от Европейски съюз (ЕС) във всяко едно отношение. Скоро трябва да премахнем и останалите – да бъдем приети в Шенген и да се присъединим към еврозоната“, беше коментарът на министър-председателя акад. Николай Денков.
Премиерът изрази благодарността на правителството за това, че ЕК и ръководителите на европейските държави са оценили напредъка на България и Румъния по отношение на прилагането на върховенството на закона.
Като изключително добра новина определи прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка
председателят на парламента Росен Желязков.
Това е резултат от всички усилия и процесите, които наблюдаваме в България. Това е плод на дългогодишно усилие на обществото и на управляващите правителства, каза той.
По думите му прекратяването на механизма е резултат от работата на много правителства и процесът е започнал отдавна.
„Още 2019 г. беше ясно, че този механизъм е изпълнил своята роля, така че в момента имаме и формалното потвърждение за това“, добави Желязков.
Според него Австрия и Нидерландия са убедени, че мястото на страната ни е в Шенген, но темата се използва само за вътрешно политически цели.
За съжаление, сме свидетели на това, че нашето желание и нашите изпълнени критерии за членство и готовността ни за членство, и за това, че ние полагаме огромни усилия за пазене на шенгенските граници, ще срещнат вътрешнополитически аргументи във Виена и в Амстердам“, Обясни той, цитиран от БТА.
Председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова определи прекратяването на мониторнига като успех за страната ни, припомняйки, че
последният доклад на ЕК е бил по време на управлението на ГЕРБ през 2019 година.
Гордеем се с това, че е отпаднал, надявам се че ще ни е от полза при приемането ни в Шенген“, коментира Атанасова, като заяви, че страната ни покрива всички изисквания за влизане в Шенген.
По думите ѝ парламентът ще работи извънредно, за да се навакса с приемането на законодателството, касаещо шенгенското пространство.
Законът за борба с корупцията ще бъде предложен да се разгледа във вторник на извънредното заседание, така че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да бъде разделена на две, да има разследващи функции, в този смисъл да изпълним изискванията, които ще ни помогнат и за Шенген, но и са част от изискванията по Плана за възстановяване и устойчивост, обясни Атанасова.
Относно отказа на Австрия, Атанасова коментира, че го отдава на вътрешнополитически аргументи.
Ние полагаме всички усилия, за да можем да убедим европейските институции, че нямат право повече да налагат политически аргументи за това България и Румъния да не са в Шенген, заяви Десислава Атанасова.
Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов заяви, че отпадането на мониторига е
„голям национален успех и добра новина за позитивния имидж на страната ни“.
България започва полека да излиза от ролята на обичайния заподозрян за най-корумпирана страна. Нашите партньори виждат, че у нас има политически елит, способен да преследва амбициозни приоритети и дневен ред, и на базата на това да формира управление, което да стабилизира политическата обстановка, колкото и да е висока цената за това“, заяви Иванов.
Депутатът подчерта още, че вътрешнополитическите процеси в Нидерландия и Австрия ще определят кога точно България ще се присъедини към Шенген.
“Ако Нидерландия и Австрия не положат същите усилия, всички европейски граждани ще платим цената. Европейско е България и Румъния най-накрая да получат достъп до Шенген, за да бъдат българските граждани такива, каквито им се полага да в Европейския съюз”, заключи Иванов.
Делян Пеевски определи отпадането на мониторинга като успех на кабинета.
Според него вече няма пречки за влизане в Шенген, но за целта МВР трябва да си свърши работата с емигрантски натиск натиск по границата.
Не е оптимист за влизане в Шенген през есента, според него по-реалистично е през декември, обобщава БНТ.
Кирил Петков заяви, че това е огромна победа и то само 100-ния ден на кабинета.
По думите му Николай Денков и Мария Габриел са се представили като отбор. Обърна се задочно към премиерите на Австрия и Нидерландия с думите, че е време да се присъединят към европейския консенсус.
От президентската институция също взеха отношения по темата.
Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия е безспорно една от най-добрите новини за България напоследък. Усилията на много български правителства, политици, евродепутати за всички тези 17 години се увенчаха с успех“, написа във Facebook вицепрезидентът Илияна Йотова.
По думите ѝ така е отпаднал и един от „най-шумно излаганите „аргументи“ на някои европейски партньори за отлагането на членството на България в Шенген“.
Решението на Европейската комисия (ЕК) днес е важно, освен всичко то е и най-категоричното опровержение на твърденията, че служебните правителства, назначени от президента Румен Радев, са отдалечавали България от Европа.
Това каза пред журналисти секретарят на президента по правните въпроси и бивш правосъден министър Крум Зарков.
Според него се е оказало точно обратното.
Именно 10-месечните усилия на тези правителства доведоха до там, че България реализира най-големия си интеграционен успех от 2007 г. насам. В самото прессъобщение на ЕК е отбелязано, че работата е свършена през юни 2023 г.“, посочи Зарков.
Той изтъкна, че сто дни, след като служебното правителство е отстъпило от длъжност, ЕК дава своята оценка за работата му в сектор правосъдие. Това е резултатът, добави Зарков. Той изрази надежда новото правителство да постигне още по-добри резултати.
Според него този успех трябва да се използва във външен план, за да убеди скептичните държави България да влезне в Шенген. Във вътрешен план той трябва да се използва от новото правителство да задълбочи и продължи реформите, а не да ги замразява или отстъпва. За съжаление, има такива индикации, каза Зарков.
Още новини от деня – четете тук
