През Средновековието рицарите се вричали във вечна вярност на своите господари. В замяна им била давана власт, била тя под формата на земя или богатство.
Рицарите можели да наследяват рицарското си звание или да го получат чрез заслуги от бойното поле.
Колко обаче знаем за рицарите от онова време? Ето няколко интересни неща за великите войни.
Бойните турнири не са това, което си мислим
Всички знаем, че през Средновековието са се организирали бойни турнири между рицарите. Всъщност, те не приключвали чак толкова бързо, колкото си мислим – историята помни сражения, продължили часове, дори дни.
В началото турнирите започнали като спортно занимание, тъй като нямало много войни, в които рицарите да участват. Затова се организирали „упражнения за бойна тактика”. Въпреки това, когато приключили Кръстоносните походи, от тренировъчни мероприятия, те се превърнали в популярен боен спорт.
Благодарение на турнирите, голяма част от рицарите станали богати и известни, тъй като турнирите били любимо зрелище за хората.
Да станеш рицар не било лесно
Докато един войник станел рицар, отнемало много време, но в крайна сметка усилията си стрували. Всяко момче мечтаело да стане рицар, но трябвало да извърви много дълъг път. Първо, желаещият имал задължението 7 години да работи като прислужник, а после още 7 като оръженосец.
Уилям Маршал е най-големият герой в Англия
Макар и не често споменаван днес, Уилям Маршал е бил най-големият герой на своето време. Той е бил най-добрият рицар в Англия – дори е побеждавал Ричард I. На него се приписва победата над французите, при един от опитите им да нахлуят.
Днес Уилям Маршал е по-познат като Робин Худ.
Рицарският орден е истински
Щом един мъж станел рицар, той бил длъжен да се закълне във вярност към своя крал – да го защитава и да се бие за него. Освен това, обетът важал за жените, слабите и църквата. Въпреки това, кодексът не винаги се изпълнявал.
Сред по-известните рицарски ордени са, Орденът на тамплиерите, Тевтонският орден и Орденът на Йоанитите от остров Родос.
Понякога и жените влизали в боя
В духа на „Игра на тронове” е редно да кажем, че жените също били доста успешни рицари.
Графиня Петронела от Лестър често слагала бронята си и влизала в битки редом до съпруга си. Николаа де ла Хайе защитавала замъка Линкълн от френските нашественици. Заедно с Уилям Маршал допринесли за спасяването на Англия и Едуард III.
Рицарите били всичко друго, но не и добродетелни
Идеята за ордена, рицарството и добродетелите наистина е съществувала, но тези качества често липсвали на рицарите. В действителност, нямало нищо по-лошо от група рицари, които скучаели в мирно време. Често забавленията им включвали ограбване и плячкосване на някое село, само за да се забавляват.
За още любопитни новини харесайте страницата ни във Фейсбук
