Рой Хил е преводач и журналист. Роден е в Лондон, но живее в България. От години следи политическите и обществени процеси във Великобритания, както и реакциите след референдума през 2016-на година.
Примириха ли се британците вече с Брекзит, защото имаше една сериозна вълна на недоволство след самия референдум?
Референдумът за напускане на ЕС, който се проведе през 2016 г., определено предизвика недоволство сред известна част от хората във Великобритания, предимно тези в големите градове, Шотландия, Северна Ирландия. Тогава излезе наяве едно полярно разделение в обществото – между образованите и необразованите, младите и старите, националистите и проевропейците. Факторите, които доведоха до този резултат са много – множество млади хора не гласуваха, други пък бяха подведени с лъжовни послания, трети пък бяха водени от архаични убеждения в британско „превъзходство“ останали от времената на империализма, но в крайна сметка това е демокрацията – „Leave” кампанията победи в референдума и се взе решение Великобритания да напусне ЕС. От него изминаха 4 години и за това време стана ясно, че страната ще претърпи сериозни последици, но британските граждани към тази дата вече са се примирили с това. Истината, независимо колко е болезнена за тези от нас, които по всякакъв начин се молеха да бъде насрочен втори референдум или да бъдат отменени резултатите от първия, като по този начин Обединеното Кралство да остане част от ЕС, е че повече хора искаха страната да напусне съюза. Това се доказа и на парламентарните избори, в които Консерваторите спечелиха с рекорден резултат пред опозицията.
По ваши наблюдения – по-щастливи ли са британците след развода с Европейския съюз?
Няма еднозначен отговор, отново се наблюдават полярни противоположности. За някои хора това е историческа победа над чуждото вмешателство в суверенитета на страната, за други – исторически срам и победа на ксенофобията и национализма. Фактите говорят сами за себе си, от обявяването на резултатите от референдума Лондон е загубил повече пари, от всичките си вноски към ЕС от присъединяването си към него през 1973 г. Икономиката на страната се срина, статутът на Лондон като финансов център се разклати, деликатната ситуация в Северна Ирландия е поставена на карта, както и вече изключително вероятното отделяне на Шотландия от Обединеното Кралство. Тези фактори оказват сериозно негативно влияние на държавата, но за сметка на това рибарите ще са доволни от отпадналите квоти за риболов в териториалните води на Великобритания.
Как Брекзит ще се отрази на обикновения британец?
Проучванията сочат, че обикновените британци няма да усетят особено тежко развода с ЕС. Цените на стоките от ЕС ще се покачат заради митата, ще трябва да се вадят визи за пътуване и да се редят на опашките по летищата, няма да могат да работят и учат свободно в ЕС, т.е. ще имат определени ограничения, но ежедневието им в рамките на страната ще остане до голяма степен непроменено. Същото обаче не може да се каже за британските граждани, които живеят в ЕС, или гражданите на съюза, които са избрали Обединеното Кралство за работа или образование. За тях ситуацията рязко ще се промени.
Кои са най-важните неща, които трябва да знаят българите, които планират пътуване във Великобритания след 1 януари?
За хората, пътуващи с цел туризъм, промените ще са незначителни. За работещите и учещите обаче ще има по-кардинални промени. Ще се изисква допълнителна документация, издаване на визи и разрешителни за работа. Но може би най-важно е да се каже, че излизането от ЕС не е задължително да означава цялостно затваряне на границите за чужденци. Голяма част от желаещите да работят и учат там ще имат тази възможност, но след 1 януари 2021 вече има вероятност да им бъде отказан достъп. Това е вид защитен механизъм срещу тези чужденци, които премествайки се във Великобритания имат цел да се възползват от системата за социално подпомагане. Тази практика до голяма степен ще бъде прекратена след Брекзит.
Ще има ли спънки за българския бизнес?
Българските търговци, които внасят или изнасят стоки от Обединеното Кралство ще трябва да се запознаят с новите изисквания, които са публикувани на страницата на британското правителство. https://www.gov.uk/eubusiness
Към момента все още се работи по финализирането на промените, като се очаква разпоредбите да са различни за отделните сектори на икономиката. Ще са нужни и допълнителни сертификати, като например EORI номер. Едно е ясно, за българските бизнеси, както за всички бизнеси в ЕС, предстои дълъг период на адаптация, като това несъмнено ще им се отрази по негативен начин.
В последните години Великобритания е предпочитана за продължаване на висшето образование от много българи. Как Брекзит ще се отрази на бъдещите кандидат-студенти?
За студентите основната промяна ще бъде по-големия размер на таксите в университетите, тъй като вече те ще бъдат считани за пристигащи от трети страни и няма да могат да се възползват от по-ниските такива за граждани на ЕС.
Те обаче ще продължат да могат да кандидатстват в британските университети, както до момента, с увеличение в необходимата документация, подобна на тази при кандидатстване в САЩ или Канада, например.
Наистина ли сериозно ще поскъпнат стоките, които много българи са свикнали да поръчват през електронни магазини от Великобритания?
Да, очаква се поскъпване на стоките от Обединеното кралство, защото те вече ще подлежат на мита и такси за внос. Тепърва обаче предстои да видим в какви размери ще е това поскъпване.