Владимир Путин
На снимката: Владимир Путин

Заплахата на президента Владимир Путин да прекрати напълно енергийните доставки за Запада в условията на задълбочаваща се конфронтация по отношение на Украйна може да се окаже нож с две остриета за Русия.

Точно преди Европейският съюз да обяви в сряда ограничение на цените на руския газ, Путин заплаши да прекрати доставките, ако бъдат наложени такива ограничения, като предупреди Запада, че ще замръзне като опашката на вълка в известната руска приказка.

Спирането на потоците към Европа от Русия, която е вторият по големина износител на петрол в света след Саудитска Арабия и най-големият износител на природен газ, вероятно ще доведе до допълнително разклащане на световните енергийни пазари и ще изправи световната икономика пред още по-високи цени.

Алексей Милер, главен изпълнителен директор на руския държавен газов гигант „Газпром“, заяви през август, че цените на газа в Европа могат да скочат до 4000 долара за хиляда кубически метра, от около 2200 долара, наблюдавани в сряда.

Ако ЕС осъществи плана си да се откъсне от руската енергия, това ще навреди и на Русия.

Руски стратегически документ, видян от „Ройтерс“ и обсъждан от правителството, очертава „ограниченията и рисковете“ за енергийния сектор от конфликта, включително ефективното субсидиране на вътрешната енергия от международни клиенти.

„Намаляването на доставките за чуждестранните потребители ще доведе до дисбаланс в системата, когато ниските цени на вътрешния пазар се компенсират от приходите от износ“, се казва в документа, който е бил обсъден на закрито заседание под председателството на министър-председателя Михаил Мишустин в Москва на 30 август.

„В резултат на това е вероятно да се появи недостиг на средства за необходимото развитие на газификацията на регионите“, се казва още в документа, озаглавен „За стратегическите насоки на дейността в новите условия за периода до 2030 г.“.

Ако ЕС се откаже от руския газ до 2027 г., тогава бюджетните приходи могат да намалеят с 400 млрд. рубли (6,55 млрд. долара) годишно до 2030 г., се казва в документа. Тази част от документа беше съобщена от Блумбърг на 5 септември, въпреки че подробности за потенциалното въздействие върху енергийния сектор не са били съобщавани по-рано.

Ако Европа се откаже от руския газ, това ще доведе до потенциално намаляване на износа на газ с повече от 100 млрд. куб. м годишно до 2027 г., което е почти половината от общия износ през 2021 г., според документа.

В резултат на това инвестициите в газовия сектор за период от 8 години до 2030 г. ще намалеят с еквивалента на около 41 млрд. долара.

Кремъл заяви, че няма какво да добави към коментарите на Путин.

Енергийните карти на Путин

Продажбата на нефт и газ за Европа е един от основните източници на руски валутни приходи, откакто съветските геолози откриха нефт и газ в блатата на Сибир в десетилетията след Втората световна война.

И откакто Борис Елцин връчи на Путин ядрените кодове в последния ден на 1999 г., бившият шпионин на КГБ се опитва да използва енергийните си асове, за да си върне част от влиянието, което Русия загуби при разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Влязъл в конфронтация със Запада по отношение на Украйна, Путин отново играе с енергийните си карти – лост, който Москва може да използва срещу доминираната от САЩ световна финансова система.

Той твърди, че Русия е спечелила, а не е загубила от конфликта, защото е тръгнала по нов път.

Путин, който през октомври навършва 70 години, неведнъж е заявявал, че ако Европа не иска да купува руски нефт и газ или ако се опита да ограничи цените, то Русия ще пренасочи огромните си доставки в посока на азиатските сили като Китай и Индия.

Но за да направи това, Русия ще трябва да ускори изграждането на своите тръбопроводи на изток, се казва в документа.

„Силата на Сибир 1“ е единственият голям руски газопровод за Китай. Очаква се през 2022 г. той да доставя 16 млрд. куб. м, което е 11% от това, което Русия обикновено изнася за Европа всяка година.

А „Силата на Сибир 2“ към Китай, от газовите находища Бованенково и Харасавей в Ямал, все още не е завършен.

Енергийна суперсила?

Ако Европа успее да намери алтернативи на руската енергия, Москва е изправена пред значителни предизвикателства.

„При най-негативния сценарий се очаква, че до 2027 г. европейските страни ще могат напълно да се откажат от руския петрол“, се казва в документа, като петролопроводът „Дружба“ и балтийските пристанища ще бъдат сериозно засегнати.

Дружба изпомпва 36 млн. тона петрол през миналата година, а балтийските пристанища обработват 60-80 млн. тона суров петрол годишно през 2019-2021 г.

„Старите предизвикателства, свързани с повишаването на производствените разходи в резултат на усложняването на добива на нефт и увеличаването на дела на трудно възстановимите запаси, ще бъдат допълнени от нарастващите разходи за преориентиране на експортните потоци и повишеното търсене на танкерния флот“, се казва в доклада.

Изолиран от западните технологии, руският енергиен сектор ще бъде изправен пред труден избор, особено когато става въпрос за втечнен природен газ (LNG), нефт и рафиниране на нефт.

„Оттеглянето на технологичните партньори от проектите за производство на втечнен природен газ ще измести сроковете за пускане в експлоатация на новите мощности“, се казва в документа.

Тъй като Русия бърза да се приспособи, може да се стигне до намаляване на износа на петролни продукти с почти 55% до нивата от 2021 г., или с 80 млн. тона, което от своя страна ще доведе до спад в рафинирането с 25-30% и трудности при осигуряването на достатъчно производство на бензин за вътрешния пазар, което ще доведе до повишаване на цените на горивата, се казва в документа.

И макар че през последните месеци „Газпром“ се справя добре, като през първите шест месеца на 2022 г. е реализирал рекордна печалба от 2,5 трилиона рубли, той е изправен пред труден избор в по-дългосрочен план.

С около 15% от световните и 68% от руските газови запаси, най-голямата по запаси компания за природен газ в света, може да се наложи да замрази кладенци или да изгори газ, твърдят анализатори.

„Газпром“ не отговори на запитването за коментар.

Текстът е публикуван от „Ройтерс“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук