България, Гърция и Румъния трябва да изградят много по-силна обща свързаност. Трите държави са обединени не само от религиозна и културно-историческа близост, но и от членството си в Европейския съюз и стратегическото си положение на източния фланг на НАТО. Поотделно сме сравнително малки държави, но заедно представляваме значителна икономическа, политическа и стратегическа сила. Разполагаме с голям общ пазар, сериозно потребление и ключово географско положение между Черно море, Егейско море, Балканите и останалата част от Европа. Именно този потенциал трябва да бъде осъзнат и превърнат в основа за много по-тясно регионално сътрудничество. А една от най-важните предпоставки за това е развитието на реална инфраструктурна свързаност – транспортна, енергийна и цифрова. В този контекст плановете на Румъния за разширяване на трансграничния електроенергиен капацитет, включително с България, са конкретна стъпка в правилната посока.
Националният регулаторен орган в областта на енергетиката на Румъния (ANRE) одобри стратегически план за развитие на електропреносната мрежа до 2035 година. Това се посочва в съобщение на регулаторния орган, публикувано в интернет.
Документът определя инвестиционните приоритети на държавния национален оператор „Транселектрика“ през следващото десетилетие. Сред тях е и увеличаването на трансграничния капацитет с България и Унгария.
Планът включва 117 инвестиционни проекта, 25 от които са изцяло нови обекти. Те обхващат модернизация на съществуващи електропроводи и подстанции, завършване на националния енергиен пръстен, както и цялостна цифровизация на електроенергийната мрежа.
„Одобрихме план, който не е просто списък с инвестиции, а ангажимент да подготвим електропреносната мрежа на Румъния за енергийната икономика на следващото десетилетие. Целите са повече производство на енергия от възобновяеми източници, повече мощности за съхранение и по-малко блокажи в системата“, отбелязва председателят на Националния регулаторен орган в областта на енергетиката на Румъния Джордже Никулеску.
Той подчертава, че последните събития ясно показват необходимостта от достатъчен трансграничен капацитет, особено в моменти, когато националната система се нуждае от спешен внос на електроенергия. Според Никулеску целта вече не е просто покриване на европейските квоти, а осигуряване на максимално възможен обменен капацитет.
През 2024 година степента на междусистемна свързаност на румънската електроенергийна система е достигнала 18,5 процента, което надвишава европейската цел от 15 на сто. Въпреки това мониторинговите доклади за настоящата година сочат, че целите за увеличаване на минималния наличен капацитет за търговия с ток до 70 процента от капацитета на критичните мрежови елементи все още не са изпълнени по границите с България и Унгария.
Заради това забавяне националният регулатор е задължил „Транселектрика“ да изготви програма за ускоряване на проектите в срок от 30 дни. Изпълнението ѝ ще бъде наблюдавано строго на всяко тримесечие. Програмата ще интегрира съвременни технологии, включително динамично определяне на допустимото натоварване на електропроводите и използване на проводници с висока работна температура за максимално повишаване на капацитета.
Новият десетгодишен план на Румъния превръща в конкретни проекти редица ангажименти по Европейския десетгодишен план за развитие на мрежата и Националната енергийна стратегия. Осем от заложените обекти представляват проекти от общ европейски интерес.
Сред ключовите инициативи са проектът за междусистемна връзка Румъния – Унгария, както и проектът за интелигентна електроенергийна мрежа CARMEN, който ще въведе технологии за автоматизация и управление на енергийните потоци. Очаква се новата рамка да подготви инфраструктурата на страната за сериозно разрастване на възобновяемите източници и още по-дълбока интеграция с европейския електроенергиен пазар.
Затова политиците в България, Гърция и Румъния трябва да превърнат свързаността между трите държави в дългосрочен стратегически приоритет. Изграждането на нови транспортни, енергийни и икономически коридори трябва да се случва по-бързо и с ясното разбиране, че всяка нова връзка увеличава общата ни тежест. Ако успеем да свържем по-добре нашите пазари, инфраструктура, пристанища и транспортни мрежи, трите страни могат да се превърнат в незаобиколим фактор в Югоизточна Европа. Подобно на Бенелюкс, България, Гърция и Румъния могат да покажат, че държави, които поотделно имат ограничена тежест, заедно могат да изградят регионална сила със стратегическо, икономическо и геополитическо значение за цяла Европа.
