Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма. Работи в сферата повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство. Заемал е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, бил е и председател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма.
Г-н Драганов на първи март заведенията ще отворят врати след принудително затваряне месеци наред. Но за колко от тях това няма да се случи?
В момента сме извън сезона и всички ресторанти по курортите на Черноморието и тези със сезонен характер така или иначе няма да отворят. От общо 90 хил. заведения от малки кафенета до големи ресторанти, ще отворят значително малка част. Зимата от 19 900 работят около 3300. Стои въпросът за около 25 хиляди.
Колко квалифицирани кадри са се ориентирали към други сектори по време на локдауна? Какво трябва да се направи, за бъдат привлечени обратно?
Нямаме ясна статистика какъв е отливът. През 2019-та в туристическия бранш са били около 220 хиляди, от които – 6000 от чужбина. През зимата работят около 160 хиляди. Отливът ще надхвърли 100 хиляди за туристическата индустрия в годишен план. Устойчив туризъм се наблюдава при къщите за гости и малките семейни хотели, т.е там са заети в рамките на семейството – 5, 6 до 7 човека. Проблемът ще е в местата, където работещите са извън семейния кръг. Тези кадри могат да бъдат компенсирани много трудно. В натоварени години като 2019-та имаме над 6000 кадри от чужбина. НО до бройката 100 хиляди, няма как да ги набавим от чужбина.
Нещата на възстановяане ще минат през различни фази. Едната е бизнесът да се легализира. Тези, които отидоха в други сектори видяха, че там има целогодишна заетост, заплати, осигуровки, което беше публично известно, че в туризма не е така. Самият бизнес трябва да разбере какво означава работник и какво означава заплащане и защита на трудовите права. Много въпроси има да се зададат, за да видим какво става с туризма.
По Вашите оценки какви ще са загубите в бранша за последната година? Имаше ли адекватна компенсация?
Тези, които бяха затворени, бяха подпомогнати по различни програми. Никой не е доволен – не само у нас, но като цяло имаше помощи. Независимо в какъв размер и факта, че са забавени. Очаква се до края на март да бъдат изчистени нещата за януари и февруари. Използваме предимно европейски средства, още не е развърна кесията на държавния бюджет да се търсят кредити, за да се възстановят някои плащания. Имаме проблем с подпомагането на всички във веригата на туризма. За жалост някои от тях изобщо не са включени в списъци. Трябва да се видят частните случаи, особено ако има хора в неравностойно положение.
Имаше ли интересни тенденции – например засилване на вътрешния туризъм?
Интересно е, че през тази кризисна година септември 2020 имахме по-добри показатели на вътрешни туризъм, отколкото 2020-та. Нямаше места за настаняване и паркиране. Вътрешният туризъм няма кой да го спре. Във времето, в което всичко беше затворено, пътуванията в края на седмицата бяха около 120 хиляди. Лятото ще достигнем между 250 – 280 хиляди. Показа се голям интерес към определени сегменти, където имаше свръх интерес. Хижите също бяха пълни. Народът излезе на офроуд, на преходи и такъв мащаб не е наблюдаван.
Коронавирусът ни води до преоценка на ред неща – на механизмите, на организацията. Плюс е например дигитализацията, която се разви много бързо. Тя превзе цели сектори в туризма. Сега това развитие позволява да таргетираме точно този, който има интерес към нашия бизнес. Това се забелязва и при храната, която може да поръчаме от най-разнообразни кухни от целия свят.
Какви проблеми в туризма разкри тази криза?
Хубавото е, че видяхме какви проблеми имаме. Например пълна катастрофа по отношение на туроператорите. Липса на Гаранционен фонд, за който настояваме години наред и за който имам европейска дирктива, която не изпълняваме. В момента „висят“ над 300 хил българи с около 69 милиона.
Друг проблем за предстоящия летен сезон ще е паркирането. Добър пример е кметът на Поморие, който махна „паяка“. Потокът няма да е само от България, но и от близките държави, който идват с кола. Вторият проблем ще е организацията по обслужването. Фирмите, които са в затруднено положение – доставчици и други, трябва да бъдат кредитирани за стартиране на сезона. След отварянето ще има период от няколко седмици, в който ще трябва да плащат всичко, включително и такса смет, която никой не пожела да промени.
Друга мярка е създаване на Камара при всички, включени в бранша и създадени със Закона за туризма, за да изградим силен неправителствен сектор, който в такива ситуации да не бъде така разбит и да се провеждат успешни икономически и политически действия. В момента имаме 208 организации и това е безсмислено. В момента не могат да се генерират правилни решения. Сега „парата отива в свирката”. Трябва да се преразгледа архаичния Закон за туризма.
Какво ви е мнението за ваксинацинния сертификат на ниво ЕС? Това добра мярка ли е или по-скоро ще бъде пречка за туризма?
Ние сме в сложна, конкурентна борба. Оттук нататък дестинация, която не се е ваксинирала населениети си, ще бъде изхвърлена от туристическата карта. Обратното – тази, която е доказала, че ваксинираните над 70% ще е тази, към която ще бъдат сключвани договори и страна, на която правителствата на другите държави ще позволяват пътувания.
Ако българите продължават да философстват – никакъв проблем, ще загубят още 2-3 милиарда. Ако не искаме това да стане трябва да преминем към ваксинация с увеличени темпове. Тези, които работят в туризма трябва да бъдат ваксинирани преди летния сезон. Оттук нататък предпочитанията на работодателя няма как да бъдат други именно заради конкурентното предимство – ако аз съм работодател бих наел ваксиниран човек при равни други условия.
