Г-н Гечев, бяхте в политико-икономическата българска кухня и в кризата 1996-а ( инфлация, глад, домино „рухване на банки”), участник сте в още неосветленото второ заседание за едно друго рухване – на КТБ (2014) в президенството,(пак криза. Затова питам точно Вас за аналогиите и различията между преди и сега.
Има обективни основания за аналогии, както и за отбелязване на важни различия.
Първо: и в двата случая става дума за банкови грабежи. Крадат се депозити на граждани и фирми и се „усвояват“ от близки кръгове, а сметката се плаща от целия народ.
Второ: и в двата случая БНБ не изпълнява своите конституционни и законови задължения и търси как да прехвърли горещия картоф на правителствата.
В началото на 90-те години управата на БНБ раздава лицензи на няколко десетки, в т.ч. на новоизлюпени банкери с колоритни имена и професии. Много от тях взеха заеми от държавни банки, за да правят частни и ….не ги върнаха. И така, те тихо и кротко, в продължение на години, си крадяха , необезпокоявани от Надзора на БНБ. Докато балонът гръмна.
През 1996-а правителството „Виденов“ трябваше да актуализира бюджета и да осигури 100% възстановяване на депозитите на гражданите и 50% на фирмите, чиито сметки се оказаха в тръгналите към фалит банки.
Сега, през 2014-а, правителството „Орешарски“ трябваше да осигури за часове малко над 1 млрд. лева като резерв на друга българска банка, както и още 1 милиард за изплащане на гарантираните влогове до 100 хиляди евро.
Трето: и в двата случая се прави опит, твърдя, за политическото съсипване на БСП чрез нагли и безцеремонни политически ходове.
През 1996-97-а сценарият бе предизвикване на финансов хаос, а сега бяха приготвили „банкова ваканция“, която щеше да се припише на БСП – за отстраняване от политическата сцена. Този път, ако не завинаги, то поне за дълго.
А различията?
Има съществени различия. През 1996-а бяхме в ситуация на рухваща държавна икономика, а сега сме във функциониращо пазарно стопанство и пълноправно членство в ЕС.
Т.е. сега възможностите за решаването на кризата са несравнимо по-благоприятни.
Тогава – 17 банки влязоха в съдебни процедури за фалит, сега, през 2014 – а, ставаше дума за проблеми в една банка. Иначе казано, нямаше системен проблем.
Продължавам с преди и сега: бюджетът на правителството „Виденов“ бе под непосилното напрежение по изплащането на външния дълг, което бе договорено още през 1994 г.
През всяка от двете години (1995 и 1996-а) плащахме около 1.2 милиарда долара главница и лихва, това бе почти десет процента от тогавашния БВП.
Опитайте само да си представите, ако бюджетът сега трябва да извади примерно 9 милиарда лева за обслужване на външен дълг?
А тогава трябваше да се плаща още и за потъналите 30% от банковата система. В коментираната година на КТБ поне разходите по държавния дълг не надхвърляха 3% от бюджета. Т.е. напрежението бе несравнимо по-малко.
Четвърто: сега имаме координация и сътрудничество с Европейската централна банка и със специализираните институции на ЕС. През 90-те години буквално „висяхме“ на благоволението на МВФ и Световната банка, до чиито ресурси имахме ограничен, труден и противоречив достъп.
Пето: на правителството „Виденов“ не бяха оставени никакви валутни или бюджетни резерви, БНБ и търговските банки даже не бяха помисляли за гаранционни фондове и т.н.
Как възприемате – и доколко казаното от Сергей Станишев, ваш бивш лидер и стожер на кабинета „Орешарски” (БСП – ДПС), че през 2014-а (с КТБ) БСП се реваншира за Виденовата 1996-а?
И дума не може да става за реванширане. В конспективен вид вече обясних, че тогава правителството на БСП е взело решения, адекватни на тогавашната обстановка.
Откъде на къде (което и да било правителство) ще e основен виновник за грешни управленски решения или бездействия на Централната банка.
Конституцията забранява на правителствата и техните министри да се месят в банковата система.
Дори държавните банки, като част от банковата система, се управляват от Централната банка.
Намесата на министри в кредитирането е криминализирано. Навсякъде по света. Единственото право на правителствата по отношение на държавните банки е да избират ръководните им органи и то съгласно кадровите и професионални изисквания на БНБ.
Подчертавам и припомням: точно правителството „Виденов“ оцени предложението на МВФ за Паричен съвет. Това правителство взе официално решение за неговото въвеждане още през есента на 1996-а.
Но десницата, не без помощта на „наш“ партиен слугинаж и на външни специализирани институции, организира държавен преврат на 10 януари. Това забави въвеждането на Борда с 6-7 месеца.
Запазвам си правото да продължим с Вас разговора специално по последната тема – за 10 януари, защото „преврат” е само една от версиите – и оспорима, и най-вече свръх фрагментарна, но да се върнем на „по-дребната“ тема за банковите кризи.
Малцина спечелиха от спекулативните валутни курсове, а мнозинството от народа беше ограбено и излъгано. Не е ли факт, че тогава единствената политическа сила, която защитаваше паричния съвет бе БСП, а цялата опозиция чертаеше колапс след неговото въвеждане?
И сега, през 2014-а, точно БСП не допусна „банковата ваканция“, докато всички останали се бяха приготвили да се греят на буен огън.
В това заслугата на партийните лидери Станишев и Миков е безспорна. Защото освен експертен анализ, недопускането на тази авантюра изискваше ясна политическа позиция.
Бих искал, обаче, да обърна внимание специално и на друго – че финансовият екип на Виденов и до ден днешен продължава да получава признание.
Това все пак са цели 23 години. Всички колеги са доказали се професионалисти.
Сегашният подуправител на БНБ г-н Димитър Костов е министър на финансите на Виденов, а след 1997 г. е избиран от банковата гилдия за Председател на УС на асоциацията, за главен изпълнителен директор на Алианц банк. После пак бе избран от НС за подуправител.
Последно т.нар. десница – ГЕРБ и Реформаторският блок със смазващо мнозинство, без нито„гък“, го преизбраха за подуправител на Централната банка и за шеф на нейния надзор.
Новият Гуверньор на БНБ г-н Димитър Радев беше зам. министър на финансите в правителството „Виденов“, после намери заслужено признание като първо бе български представител в Световната банка, а по-късно остана на работа там. Това не е ли международно признание?
Затова и г-н Горанов от ГЕРБ лично го представи пред парламента и държавните институции, а десните депутати основателно го подкрепиха.
С други думи, и Виденов, и Горанов (разбирайте Борисов) имат високи кадрови изисквания. Да продължавам ли?
Доказалият се като професионалист служебен министър Кирил
Ананиев, бе шеф на ключово управление (или дирекция) в министерство на финансите, пак в правителството „Виденов“.
Очевадно е: няма как да се обвинява в некадърност финансовия екип на социалистическото правителство. И след като този екип има почти 25 годишно международно и национално признание (целият политически спектър го избира и назначава), какво е обяснението?
Че, не квалификацията и действията на правителството, а други, извън него фактори, са основната причина за финансовия хаос от края на 1996 и началото на 1997г. Всъщност, същият е изводът и за случая „КТБ“.
Доколко казва истината или чия истина казва сега вашият колега Чобанов, ексфинансов министър на БСП, сега депутат във фракцията на ДПС, за стореното и нестореното за „спасяването“ на КТБ през 2014-а?
Няма да коментирам изказванията на други колеги, поне засега,позволете.
Въпрос на време е да излязат стенограми и други материали, от които ще излезе истината.
Само допреди няколко дни някои „свидетели“ отричаха, че въобще е обсъждана банкова ваканция. Сега, без капка срам, вадят нови версии и оправдания.
Паниката е голяма, защото подронването на националната сигурност с политически цели може да завърши зле за тях. Ако сработи съдебната система, разбира се. Но стига и това, обществото да разбере истината.
Защото няма такъв филм: едни да причиняват загуби или да прикриват кражби за милиарди, а други – да им плащаме сметката. Иначе, сега спасители много.
Нещо от рода на бума в партизанското движение на 10 септември 1944-а?
Именно.
