Президентът Румен Радев смята, че обявеният хоризонт 2025 г. за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС е възможност и стимул за Сърбия и другите кандидат-членки да извършат необходимите реформи.
В интервю за сръбското издание CorD Magazine той каза:
„Това е дълъг път, който изисква всички заинтересовани страни да обединят усилия за постигане на това, което беше обявено от всички сръбски политици за стратегическа цел на Сърбия – членство в ЕС”.
Държавният глава откроява утвърждаването на върховенството на закона, защитата на правата на малцинствата, свободата на медиите, ускоряването на процесите в обществения сектор и икономическите реформи, като ключови фактори за осъществяването на напредък в процеса на европейска интеграция.
„Приобщаването на Западните Балкани към обединена Европа е цел на България още от присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 г. Нещо повече, това беше и една от целите на политиката на разширяване на самия ЕС, фиксирана с решенията от т. нар. Солунски дневен от 2003 г. „Замразяването“ на тази тема в дневния ред на ЕС за изминалото десетилетие не е в интерес нито на България, нито на държавите от региона, нито дори на ЕС“, посочва Румен Радев.
Според него сигурността, стабилността и икономическото развитие на Балканите са свързани с реализирането на европейската перспектива за целия регион.
„Като страна членка на ЕС и като балканска държава България остава ангажирана с европейската перспектива на региона и е доказала готовността си да подкрепи своите съседи от Западните Балкани по техния път към ЕС. След края на българското председателството страната ни остава активна в тройката на Председателството на Съвета на ЕС и продължава да работи за това фокусът да остане върху региона на Западните Балкани“, посочва още държавният глава.
Относно резултатите от посещението си в Сърбия през юни, Радев отбелязва положителната тенденция в развитието на политическия диалог, ръста в двустранния стокообмен, който надхвърля 1 млрд. евро, както и увеличението на броя на туристите.
„Двете страни имат добро сътрудничество в сферите на отбраната, вътрешните работи и миграцията. Заедно работим успешно по много големи проекти в областите на свързаността, което мисля, че е особено важно за бъдещето и сигурността на двете страни“, добавя Румен Радев.
Президентът изразява очакването си българо-сръбския газов интерконектор да бъде завършен през 2022 г., а страната ни да ускори работата по изграждането на магистралата, която ще свързва България и Сърбия, като част от Трансевропейската транспортна мрежа, която представлява най-краткия маршрут между Западна Европа и Близкия изток.
В отговор на въпрос как вижда бъдещето на Европа и позицията на България в един реформиран ЕС, Румен Радев посочва, че следващите няколко години ще бъдат трудни и е необходимо да се проведе вътрешния дебат в рамките на съюза.
„Нужна е радикална промяна, защото Европа премина през няколко кризи. Финансовата криза, която се случи преди почти 10 години, доведе до спад в икономическия растеж и беше трудно преодоляна. Безработицата остава на относително високи нива, особено сред младите и това доведе до изостряне на латентни социални противоречия и засегна интеграцията на етническите общности. ЕС премина през криза на доверието. Някои европейски граждани поставят под съмнение дори способността на Съюза да се справи с предизвикателствата“ отбелязва президентът.
Държавният глава призовава в бъдеще ЕС да се утвърждава като съюз, „който да обръща повече внимание на нуждите на обикновените граждани“, а днешните разделения между „Севера“ и „Юга“, между „Запада“ и „Изтока“, да бъдат премахнати.
