Президентът Румен Радев ще ръководи българската делегация за участие в Срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО, която ще се състои днес в Брюксел, Белгия.
Очаква се по време на форума Радев да проведе редица двустранни срещи.
По правило срещите на върха се провеждат веднъж на всеки две години. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече предстоящата среща на върха „повратна точка за нашия съюз и нашата колективна сигурност“. Той обясни това с факта, че НАТО трябва да реагира едновременно на множество „заплахи и предизвикателства“. Много от тях липсват в настоящата стратегическа концепция на алианса, приета през 2010 г.
По-специално, в него не се споменава Китай, който сега се превърна в една от основните теми не само за САЩ, но и за другите членове на НАТО. Столтенберг увери, че КНР не е „враг“ на алианса.
„Бюджетът им за отбрана вече е вторият по големина, те инвестират много в нови съвременни оръжия и имат най-големия флот в света. И не споделят нашите ценности.“ добави той.
Главният отворен въпрос на срещата наблюдатели виждат в това какъв курс ще избере НАТО спрямо Китай, тъй като вътре в него има различни възгледи за КНР.
Основното внимание на срещите на върха на НАТО винаги е приковано към президента на САЩ, защото именно Вашингтон играе ключова роля в отбранителните способности на Северноатлантическия алианс. Този път това важи още повече поради смяната на администрацията в САЩ.
Така че една от централните цели ще бъде координирането на по-нататъшното развитие на НАТО с новия президент на САЩ Джо Байдън.
Форумът в Брюксел ще бъде само една от спирките на обиколката на Байдън из Европа. От 11 до 13 юни той участва в срещата на върха на Г-7 във Великобритания, на 15 юни ще разговаря с ръководството на ЕС, а ден по-късно в Женева – и с руския президент Владимир Путин.
От 2014 г. на всяка среща на върха на НАТО Русия е една от основните теми. Така ще бъде и този път. На 11 юни Столтенберг отбеляза, че лидерите на 30 държави от НАТО ще обсъдят „агресивното поведение на Русия“. Наблюдателите, обаче, не очакват радикални промени в курса на НАТО към Москва. Съдейки по официалните изявления в Брюксел, тази политика ще продължи да следва „два пътя“: укрепване на отбраната и възпиране, както и опити за водене на диалог.
За разлика от предишната среща на върха на НАТО, този път Украйна не беше поканена да участва. Въпреки че това решение привлече вниманието, то не е политически мотивирано. В срещата на върха няма да участва нито една трета държава, включително Грузия и двата най-близки партньора на алианса – Финландия и Швеция.
