Москва обеща отговор от „практическо естество“ за Калининград, руски медии се питат дали Русия ще нападне Литва

Отговорът на Москва на решението на Литва да наложи забрана на транзита на стоки, които попадат в санкционния списък на ЕС, до руския ексклав Калининград няма да бъде единствено дипломатически, но и от практическо естество. Това заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова днес. Ще избухне ли калининградска война, пък се пита руската агенция РОСБАЛТ в заглавие на коментар за действията на Вилнюс, предаде БТА. 

Захарова: Отговорът няма да е единствено от дипломатическо естество

„Дали отговорът ще е единствено от дипломатическо естество. Отговорът: не. Отговорът няма да бъде дипломатически, а по-скоро практически. Какъв ще бъде той и кога ще настъпи зависи на първо място от нуждата от промяна на предприетите стъпки, за което са уведомени ЕС и Литва. Ако това не се случи, отговорът ще бъде приложен“, коментира говорителят на Лавров.

Захарова не разясни какви точни практически мерки планира Москва срещу Литва.

Калининград е свързан с Русия посредством железопътната мрежа на Литва, която е член на Европейски съюз и НАТО. Миналата седмица Вилнюс затвори пътя на стоманата и други цветни метали, както се изисква в европейския санкционен списък заради войната в Украйна. Още за решението на Литва да прекъсне доставките до Калининград през територията си, четете ТУК.

Руските медии: Русия ще нападне ли Литва?

„Заплаха от глад няма. Полублокадата на ексклава е не толкова материален, колкото идеологически и политически проблем“, уточнява агенцията.

Във връзка с най-новия руско-литовски конфликт властите на Русия пуснаха в широка употреба думата „война“, макар и по особен начин. Тонът е извънредно заплашителен, но никой не се решава да каже нещо радикално лично от свое име. С добре обмислена уклончивост се изказват не само агитатори, но и висши длъжностни лица, констатира РОСБАЛТ и дава за пример секретаря на руския съвет за сигурност Николай Патрушев, обещал, че „Русия, безспорно, ще реагира и съответните мерки ще имат сериозен негативен ефект върху населението на Литва.“

„Като че ли не са обещани направо някакви силови мерки. Но не се казва и че няма да има такива. Може би решението просто още не е взето“, разсъждава агенцията.

Няма признаци Литва да е проявила самодейност. Европейската комисия отдавна е била в течение и е дала съгласие за забраната – значи само тя може да я анулира, а тази инстанция напоследък не е много склонна да прави отстъпки на Москва. Не е много ясно как биха изглеждали днес руско-европейски преговори по въпроса и с какви доводи (освен силови) Русия би могла да разубеди своите събеседници, се казва в материала.

Като евентуален „силов аргумент“ се посочва възможността Русия да си пробие път към Калинград по земя през Беларус и Литва по т. нар. Сувалкски коридор, където минава полско-литовската граница, или да предприеме „други крайно рисковани действия“. Но днешната ситуация „едва ли предразполага към нещо подобно“, отбелязва РОСБАЛТ.

В отговор на действията на Вилнюс Москва трябва да предприеме твърди икономически мерки, заявяват за „Известия“ членове на ръководствата на двете камари в руския парламент. Решението на Литва нарушава суверенитета на Русия, „обаче (. . .) не ни се ще да воюваме с тях“, казва Леонид Калашников от Държавната дума.

Воюваща вече в Украйна, „нали Русия няма да тръгне да воюва и там (в Литва, б. р.), с една страна от НАТО?!“, възкликва онлайн изданието „Медуза“.

Военният отговор ще е последна мярка, която ще е принудена да приложи Русия, ако дипломатическите и икономическите лостове не подействат на Литва, заявява пред „Московский комсомолец“ военният експерт Анатолий Леонков.

„И все още имаме много такива икономически лостове спрямо Литва. При това трябва да ги прилагаме не постепенно, а наведнъж, за да изпита тази страна шок от нашите действия“, добавя той.

Ако се наложи все пак Русия да предприеме военни мерки, за да получи безпрепятствен достъп до Калининград, според мнозина ще бъде задействан чл. 5 от договора на НАТО за колективна отбрана. Той се интерпретира като задължение целият алианс да се включи във война при нападение срещу една или няколко страни от НАТО, припомня аналитикът.

Всъщност обаче „формулировката на този член не е толкова еднозначна, както се струва на мнозина“, твърди той. По думите на руския наблюдател „там не се говори за автоматично влизане във война на цялата НАТО заради дадена страна“, а „всичко е обвързано с цяла редица условия“.

На фона на това, от началото на войната в Украйна американският президнт Джо Байдън многократно е заявявал, че ако Русия атакува страна-членка на НАТО, Алиансът ще реагира с пълния си потенциал.

Още международни новини – четете тук