Руски роботи на Луната ще пазят Земята от опасни астероиди

Русия планира да изгради обсерватория на Луната, способна да проследява опасни за Земята астероиди, съобщава „Дейли Стар“. Обсерваторията представлява част от амбициозна лунна база, която държавата се надява да изгради на южния полюс на Луната, който пък ще бъде захранван с ядрена енергия, твърдят служители.

Руската космическа агенция „Роскосмос“ се надява да изгради постоянна база на Луната, която ще служи като част от „глобалната система за проследяване на заплахи от астероиди и комети“.

„Местоположението, избрано за база, е южният полюс на Луната. Има благоприятни релеф и условия: достатъчно светлина за слънчеви панели, постоянно засенчени кратери с ледени запаси за гориво и суровина“, каза Александър Блошенко, изпълнителен директор на отдела за наука и разработка на проекти.

Блошенко добави, че Русия не очаква парична възвръщаемост на космическото начинание, но че проектът ще бъде от научна стойност и ще стане важен инструмент за защита на земята от астероиди.

Служители на „Роскосмос“ казват, че замисълът ще има научна стойност не само с изучаването на самия спътник на Земята, но и на дълбокия космос. Освен това те твърдят, че базата ще действа и като безопасно място за тестване на технологии за по-нататъшно изследване на космоса, като например малки ядрени реактори, които Русия в момента развива, или роботика.

Всъщност се предполага, че именно роботите ще бъдат постоянен екипаж на станцията, докато хората ще идват и ще си отиват „за да вършат задачите, които роботите не могат“.

Блошенко казва, че Skybot F-850, известен още като Фьодор, очевидно е ранен опит, а не предварителен преглед на това как ще изглеждат жителите на бъдещата база.

„Готови сме до известна степен с платформата за бъдещите планетарни роботизирани системи. Те ще бъдат на колела или ще пресичат препятствия – добави той – Друг идеен дизайн е робот, подобен на кентавър, върху мобилна количка, за нетривиални планетарни задачи.“

Агенцията твърди, че в момента оценява доколко разработките за МКС ще бъдат фокусирани върху лунните цели, заяви тази седмица нейният ръководител Дмитрий Рогозин. Всъщност два от модулите, които тя планира да добави към орбиталната станция, могат да бъдат пренастроени за лунния проект, каза той.

„Продължителността на живота на МКС е ясна – 2028 г., а модулите е добре да издържат от 15 до 20 години. Струва ли си да ги изпратим за три до четири години и по-късно да ги потопим с цялата станция? Не съм толкова сигурен“, обясни той.

Все още не са ясни времевите параметри за осъществяването на руската лунна база, чиято реализация ще изисква и голям финансов ресурс.