След Копейкин обикновено остава мръсно и червено.
След Копейкин обикновено остава мръсно и червено. Снимка: БГНЕС

След като активистите на „Възраждане“ свършиха своята работа, неоконсервативният инфлуенсър Кристиян Шкварек светкавично сложи знак за равенство между тяхната проява и други протестни акции. Фокусът се измести към „либералите“ и „умнокрасивите“, които според него правели същото. Като пример за „умнокрасив“ протест Шкварек представи друга снимка от протест на „Възраждане“, в който фасадата на Столична Община беше атакувана с яйца и червена боя в протест за защита на Паметника на Съветската армия.

Трета снимка, наистина от „умнокрасив“, т.е. граждански протест, показва вандалско къртене на жълти павета. Изображението беше използвано многократно от ПИК и „24 часа“ за дискредитиране на протестите през 2020 г., както и акцията с хвърляне на яйца, отново коментирана в „БЛИЦ“. По време на тези протести имаше задържани, а повечето мирно протестиращи се разграничиха както от вандалските прояви, така и от акциите на „Отровното трио“ – тогава „БЛИЦ“ отрази легитимната критика като „разцепление сред протестиращите“.

Това е само началото

Костадин Костадинов лаконично каза в своя профил, че „това е само началото“. За „лицемерието на либералите“ се говори неколкократно и в коментарите към поста на Костадинов – щом едните вандалстват, както се твърди, защо другите да не вандалстват.

Костадинов, също като Шкварек, си служи с речника на антиевропейската и антидемократична пропаганда в България. В този разказ „народът“ е жертва на „хегемон“ (САЩ, Брюксел), злодей на „либерализма“. „Кръгът Капитал“, НПО секторът и правозащитните организации рушели националното и обслужвали „чужди интереси“, защото били „послушковци“ на Брюксел и/или били директно „купени“ от Сорос, „Америка за България“, Вашингтон. Врагоманията има много епитети – „чуждестранни агенти“, „соросоиди“, „грантаджии“, „жълтопаветници“, „либерали“, „умнокрасиви“.

Всичко това е описано дума по дума през 2017 г. в анализите на антидемократичната пропаганда от 2013 г. насам.

Този речник цели да дехуманизира цяла група хора и да внуши на обществото, че те не просто му желаят злото, но и са първопричината за всичките му проблеми. Ако през 2017 г. този речник беше само маргинален и тепърва влизащ в употреба, през 2023 г. вече е изцяло мейнстрийм.

Новата врагомания

„Формулата Шкварек“, представена от инфлуенсъра в личния му профил по повод политическото риалити с участието на главния прокурор и лицата около него, гласи, „че за България винаги е добро онова, което дразни/натъжава „умнокрасивите“ в политиката и обратното – лошо, ако ги радва. Ако тези хора – „Капитал“, „Дневник“, „Демократична България“ и всичките им онлайн инфлуенсъри, карикатуристи и доносници [Костадинов нарича „Демократична България“ – „Доносническа България“, бел. авт.] искат нечия оставка – аз съм против нея. Ако подкрепят някого – искам му оставката.“

В подобен светоглед вече не е важен човекът или аргументът, а лагерът, към който той принадлежи. Тук има ясен паралел с тъмните времена от близкото минало, в които хората бяха отписвани само поради групата, към която се числят. Новото „наши“ срещу „ваши“ не е в контекста на братския СССР, който ни пази от „прогнилия Запад“, а в контекста на независима горда България и нейните патриоти, която отстояват традиционните си ценности и оцеляват в „разпадащ се свят на разврат и либерален диктат“.

Кадифена жестокост

Шкварек и Костадинов черпят от световния краен религиозен неоконсерватизъм. Едно от особените качества на тази съвременна миш-маш идеология е нейното благо лице. Това благо лице не казва открито какво мисли: например – „ние смятаме, че гей хората не са нормални хора и че не заслужават да живеят наравно с нас“, а вместо това твърди: „Ние пазим морала и традициите на брака си, децата си“. Но в същото време отрича сериозните образователни и семейни политики, подкрепата за самотните майки, не желае и контрол над домашното насилие.

Това добро лице не казва „ние се страхуваме и гнусим от чужденците“, а казва, че мигрантите не могат да се интегрират културно, че крадат и са престъпници и за нас е важно да опазим нацията си и нейните устои (без да се разглежда миграцията като икономическа, политическа и културна сила, без да се вглежда в статистиките, без подкрепа за културата и т.н.).

Благото лице на Русия не казва „ние изпълняваме имперските си амбиции“, а казва „ние защитаваме украинците от нацистите и НАТО“.

Тази реторика може да се усуква до безкрайност. Затова и работи – не защото повечето хора са жестоки, а защото всеки иска да пазим своите традиции, да живеем в общество с морал и уважение, с ниска престъпност и ясна идентичност, и ако може – в световен мир. Въпросът е кой как ни предлага това и доколко е възможно по този начин.

В период на повсеместно недоверие в институциите заради съвсем реалните им проблеми, на хронични недостатъци в медиите, на икономически кризи, пандемии и войни, хората са по-уязвими от всякога. И по-склонни към крайности. В такива периоди се появяват и радикалните лидери, готови да ни тикат към тези крайности. Това са законите на историята.

Не бива да губим човешкото

Все по-голяма част от българите вярват, че стабилната идентичност и здравото общество идват след трайното потискане и премахване на определени елементи от него. Това важи не само за активистите на „Възраждане“ или неоконсерваторите, а и за някои либерално настроени хора – сред коментарите в мрежата с ужас видях съчетанието „Народен съд“ (чест призив сред симпатизанти на Костадинов) и други призиви за насилие.

Всяка екстремна позиция захранва ответната ѝ: колкото повече една група хора напада друга, толкова повече тя ще се отбранява. Колкото повече една група хора се чувства застрашена – дали от сенките на мигранти, хомосексуални хора, „джендъри“ и „либерасти“ или от реалните проблеми на глобализацията, икономическия срив, корупцията и загубата на социална и индивидуална идентичност, породена от новите технологии – толкова повече ще е податлива на екстремни решения.

В символичните акции, в които с боя бяха заливани посолствата на Русия в чужбина, боята символизираше пролятата украинска кръв. Чия кръв символизира боята по фасадата на Европейския парламент в София?

Кръвта на руснаците, които „геройски“ загивали, за да спасят Украйна от въображаемите нацисти и от НАТО, както твърди руската пропаганда?Или кръвта на украинците, за които руската пропаганда пак обвинява Европа? С кръв ли завършва краят, обещан от Костадин Костадинов? Чия?

Към нова задънена улица?

Когато едно общество живее в различни реалности, това е колективна травма. Когато превърнем другите в „другите“, това е криза на моралното. Когато съществуването ни се осмисля единствено с това, че стоим срещу тези „други“, това е криза на личността. Когато се превърнем в идеологията си, религията си и нацията си, това е криза на човешкото. Когато забравим, че принадлежността ни към ЕС е довела до най-доброто време за България, за развиването на чийто пълен потенциал е попречила само вътрешната корупция, това е криза на паметта. Всичко това заедно е предпоставка за нещо много много страшно.

Няма предизвестен край, докато още можем да говорим един с друг. Прекрачена е само границата от думи към символично насилие. Все още можем да се върнем назад и да бъдем преди всичко хора, а после българи и патриоти. А можем и да продължим напред в тази посока. По пътеката на Костадинов – към поредна задънена улица за България.

Коментарът на Веселин Стойнев е публикуван в Дойче Веле.

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук