Несъмнено, събитието за годината е новината, която дойде в последните дни на 2023 г. – Австрия и Нидерландия дават зелена светлина за присъединяването на България към шенгенското пространство.
Нидерландия окончателно премахна всички пречки пред пълноправното влизане на България в Шенген.
Гласуването в нидерландския парламент в наша полза не събра необходимото мнозинство от 76 депутати,
но бе отхвърлено предложение за влизането ни в Шенген само по въздуха, както поиска Австрия.
Правителството на премиера Марк Рюте реши, че България изпълнява всички изисквания за влизане в Шенген и изпрати писмо до парламента.
Депутатите имаха три възможности – да подкрепят решението, да го отхвърлят или да не го разглеждат, което означава пълно съгласие с действията на кабинета.
Крайно дясната „Партия за свободата“, която взе най-много гласове на парламентарните избори преди месец, не гласува.
Ако нейните депутати бяха „за“, позицията на Нидерландия щеше да бъде за влизане
на България в Шенген по въздуха.
На практика обаче това означава, че е отхвърлено искането на влезем само по въздух, което ни дава зелена светлина за пълноправното членство, обясниха дипломати.
Засега Австрия остава единственият препъникамък пред това страната да стане част от зоната без вътрешен граничен контрол. Неофициално е ясно, че властите в страната са готови да ни пуснат в т.нар. „въздушен Шенген“.
Това означава отпадане на паспортните проверки за български граждани на летищата в ЕС.
„Правителството [на Нидерландия] стигна до заключението, че България изпълнява условията за присъединяване към Шенген“, написа в писмо до парламента държавният секретар въпросите на правосъдието и сигурността в оставка Ерик ван дер Бург.
И тъй като „предварително установихме, че България е извършила реформи в областта на върховенството на закона по устойчив начин, ние заключаваме, че България отговаря на изискванията за присъединяване към Шенген и може да се присъедини към Шенгенското пространство“, каза Ван дер Бург.
Нидерландският премиер Марк Рюте коментира в кулоарите на срещата на върха на ЕС в Брюксел, че „би било просто много глупаво“, ако Нидерландия продължи да задържа България.
„Нидерландия прави това от около четиринадесет или петнадесет години, но сега наистина може да се види напредък. При това положение просто трябва да бъдем справедливи. Ако ние казваме, че правите всичко, което се изисква от вас, но ние все още ви спираме, това просто не е правилно,“ заяви Рюте.
Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер заяви,
че е готов да разхлаби ветото. Според публикации в австрийски медии има възможност границите за България и Румъния да бъдат премахнати, поне за въздушния трафик.
Сухопътните граници ще запазят сегашния си статут, като двете страни официално няма да бъдат членки на Шенген.
През 2023 година в страната се проведоха избори – парламентарни и местни.
Парламентарните бяха извънредни, след като консултациите при президента Румен Радев при предходните избори не доведоха до съставяне на правителство.
Първа политическа сила на проведените на 2 април избори отредиха първото място на ГЕРБ-СДС, които взеха 28.65 процента от гласовете и получиха 69 депутатски места. С минимална разлика зад тях се наредиха ПП-ДБ с 26.67 процента и 64 депутатски места.
От групата по-късно се отцепи Радостин Василев, който към момента е независим депутат.
Третото място гласоподавателите отредиха на „Възраждане“, които спечелиха малко над 15% от гласовете на българите и имат 37 депутати. По този начин партията измести „вечният трети“ до момента – ДПС.
Така партията с почетен председател Ахмед Доган и вероятен бъдещ председател Делян Пеевски
стана четвърта сила в парламента с 15 процента и 36 народни представители. БСП се наредиха на пето място с 23 депутати, а зад тях са ИТН, които успяха с много малко да минат 4-процентовата бариера и имат 11 депутати.
Местните избори, които се проведоха през есента, доведоха до падане на управлението на ГЕРБ в София, което продължи близо 16 години.
За първи път кметското място беше отстъпено на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България – Спаси София“. Въпреки това тя няма пълно мнозинство и към момента Столичният общински съвет не функционира. Така са блокирани и много от правомощията на кмета Васил Терзиев.
Кой е детронираният Мустафа Карадайъ и каква роля изигра при атентата срещу Доган
2023-та е годината, в която за първи път главен прокурор беше освободен предсрочно от поста си.
Висшият съдебен съвет, който през 2019 г. на фона на безпрецедентни протести безапелационно избра Иван Гешев за Обвинител номер едно, прекрати мандата му заради уронване престижа на съдебната власт. Преди това до колата на Гешев избухна взрив, а политическите сили, преговарящи за ново правителство, заговориха за радикална съдебна и конституционна реформа, свързана и с правомощията на главния прокурор.
Пилонът на Рожен и президентските политически амбиции
На 13.07.2023г. с официална церемония беше открит пилонът на Рожен, на който се развя българският трибагреник. Амбицията на организаторите на инициативата е това да бъде най-високият пилон с национален флаг на територията на ЕС.
Сумата за изграждането му беше събрана от дарения, около които обаче се появиха доста съмнения, защото средства дадоха и държавни учреждения и предприятия. Това стана в мандата на служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев.
Фондацията, която организира събитието – „Наследство в бъдещето“ е с председател Симеон Караколев – едър животновъд и член на браншови организации в сектора. Той е и съдружник в две фирми, които имат запори и дългове към държавата, показва разследване на „Свободна Европа“.
Освен покрай тази инициатива с пилона на Рожен, но и след слово на президента Румен Радев на 3 март и призива му за „народно движение“, беше формирана група от граждани, които искат провеждане на референдум за запазването на 3 март като национален празник.
Поводът бяха идеите за промени в Конституцията, които предвиждаха отпадането му.
Според редица анализатори обаче движението, в което влизат приближени на президента Радев – като например председателя на Стратегическия съвет при държавния глава проф. Александър Маринов, има потенциала да прерасне в политическа партия.
Това вече не се отрича от инициаторите, но те са категорични, че президентът няма нищо общо с движението.
Премахването на паметника на съветската армия
В годините на прехода, една от постоянно дискутираните теми е премахването на паметника на съветската армия. Тази година това стана реалност – статуите от най-високото място на монумента бяха премахнати.
Това доведе до недоволство, а нарязаните елементи от статуите бяха сравнявани с нарязване на човешки части, и определени като рязане на парчета от историята и фашизъм. Демонтажа на паметника започна на 12 декември.
В края на годината започна и работата по промените в Конституцията.
Първоначално внесеният проект от депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС тръгна по т.нар. „бавната писта“.
Гласувано: Непрекъснатост на парламента и избор на главен прокурор следващата есен
След парламентарен маратон Шестата поправка на основния закон на държавата вече е факт и в сила от 22 декември – точно както предвиди председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски.
Президентът Румен Радев вече заяви, че смята да сезира Конституционния съд. Същото имат намерение да направят „Възраждане“ и ИТН.
Промените ограничават правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.
Държавният глава ще има право да назначава за служебен премиер ограничен кръг лица – председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или заместник-омбудсмана.
С влезлите в сила промени се регламентира непрекъснатост в работата а парламента в случай на оставка на правителството и неназначаването на служебен кабинет.
При служебен кабинет парламентът ще продължи да работи.
Избори за ново Народно събрание ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание.
Една от промените, които доведе до най-много спорове, е възможността за българите с
двойно гражданство да бъдат избирани за депутати.
Противниците на тази идея стигнаха доста далеч, твърдейки, че по този начин по върховете на службите за сигурност могат да бъдат назначени чужденци.
Според влезлите в сила промени българи с двойно гражданство вече могат да бъдат избирани за народни представители, като условието е да са живели последните 18 месеца в страната.
Още една съществена промяна е
намаляването на мандата на главния прокурор,
който става пет години, вместо досегашните шест. Обвинител номер едно ще има право само на един мандат.
Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на два съвета – съдебен и прокурорски. Първият ще има 15 членове, вторият – 10.
В новия формат на Висшия съдебен съвет влизат председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, 8 членове, избирани от съдиите и 5 членове, избирани от Народното събрание.
В Прокурорския съвет влизат главният прокурор, двама членове, избирани от прокурорите, един член, избиран от следователите и 6 членове, избирани от Народното събрание.
Още новини от деня – четете тук
