Орлин Колев е роден на 14.12.1978 г. в гр. Видин, където завършва средното си образование. Придобива магистърска степен по специалност „Право“ през 2004 г. Научната и преподавателска дейност на Орлин Колев започват от октомври 2006 г. в Академия на МВР, а от май 2009 г. е асистент по конституционно право в катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на Софийския университет. През октомври 2012 г. защитава успешно и придобива образователна и научна степен „доктор“ по право (конституционно право) с дисертационен труд „Право на политическо сдружаване в Република България“. От 2013 г. е главен асистент по конституционно право в право в катедра „Конституционноправни науки“ в Юридическия факултет на Софийския университет. Обучавал се е и е специализирал в Brighton, UK 2000 г., Copenhagen, Denmark 2000 г., Kincardine, Scotland, UK 2007 г., Washington D.C., USA 2018 г. През 2015 г. е бил член на експертна група към Народното събрание на Р България за изготвяне на конституционни промени в съдебната власт, а през 2010 г. е участвал в експертна работна група към Народното събрание на Република България по изготвяне и приемане на Изборния кодекс.
– Г-н Колев, от всички промени в Конституцията, като че ли най-широк отзвук намериха тези за двойното гражданство и опасността, което това ще доведе по отношение на националната сигурност. Доколко тези текстове наистина представляват заплаха?
– По отношение на двойното гражданство – не го съзирам като генерален проблем на българската Конституция. На фона на някои от другите промени, които се осъществиха днес (сряда, бе. ред.), двойното гражданство не би следвало да бъде във фокуса на вниманието.
Разбира се, поставя се фундаментално въпросът пред кого евентуално бъдещият народен представител с двойно гражданство или министър-председател или министър, ще бъде лоялен – дали пред България, или пред някоя друга държава.
„Най-голямата стъпка от 30 години насам“. Какви бяха реакциите след приетите промени в Конституцията
Лоялността и предаността на един гражданин към определена държава не бих казал, че зависи толкова и само от гражданството.
Може би, ако се разровим малко или потърсим, ще излязат различни примери на български граждани, които не бихме могли да ги наречем лоялни към държавата. В този смисъл, двойното гражданство е просто една възможност за покана към български граждани, които да участват в управлението.
Аз не предвиждам да имаме повишена избирателна активност от българските граждани с двойно гражданство, деклариращи желание да станат народни представители.
Общо-взето, тази промяна ще бъде насочена към онези успели български граждани, които си развиват своята дейност и обществено, лично и икономическо положение, за които граждани, депутат като професия може и да не се окаже толкова атрактивно.
В този смисъл, пасивната избирателна активност на тези лица за заемането на тези постове не бих определил като твърде голяма или пък застрашаваща сигурността.
По отношение на сигурността, що се отнася до редицата закони, при които имаме изискване определени позиции да се заемат от български граждани – това е в рамките на компетентността на народното събрание. И това зависи от естеството на заеманата длъжност.
И тук по преценка на самото народно събрание не следва да се пренася автоматично двойното гражданство към онези длъжности, а следва да се прецени дали то би било съвместимо с упражняването на тези длъжности.
Следва да се поясни, че ние в сферата на сигурността от години си сътрудничим с нашите партньори от Европа и зад Океана и в този смисъл дали ръководителят на съответната служба ще бъде с българско, двойно или n на брой гражданства, той по силата на своята позиция е длъжен да споделя всяка една информация, която му е станала известна.
В този смисъл сигурността ни не е застрашена, защото ние от години споделяме всяка информация, която знаем.
– Тази промяна, както казвате Вие, може би не е най-важната, но сред противниците ѝ в последните дни активно се прокрадва твърдението, че чужди агенти ще бъдат инфилтрирани в специалните ни служби…
– Тези страхове, които се прокарват по отношение на двойното гражданство, ми приличат на страховете, които ни налагаха по отношение на земеделската земя с оглед приемането ни в Европейския съюз.
Манипулацията за двойното гражданство: Чужди агенти ще оглавят службите ни
Тогава се твърдеше, че като дадем възможност да гражданите от ЕС да изкупуват нашата земеделска земя, те ще дойдат и ще ни изкупят земята. Очевидно нищо подобно не се е случило.
Българската земя си остана българска земя. Тези страхове не се оправдаха и по същия начин ще бъде, струва ми се, и по отношение на двойното гражданство.
– Съдебната реформа, която като че ли беше катализаторът за тези конституционни промени, ще се случи ли по начина, по който трябваше да стане – да се постигне независимост на съдебната система от политиците? Стана ясно например, че Бойко Рашков от ПП-ДБ е гласувал „въздържал се“, защото в конструирането на прокурорския съвет в новия ВСС превес ще има парламентарната квота.
– Някак си фокусирането върху извоюването на независимостта на съдебната власт се превърна в своего рода самоцел. Идеята за независимостта на съдебната власт следваше да бъде подчинена на една по-голяма цел.
А именно – тя да служи за обективното и справедливо решаване на спорове и да служи на гражданите, на обществото като цяло.
И в този смисъл, нашите политици, фокусирайки се върху независимостта, направиха следното: разделиха ВСС на две – Висш съдийски и Висш прокурорски съвет, където преобладаващата професионална квота е при съдиите, което концептуално е правилно.
А по-голямата част от гражданската квота или политическото участие е в прокурорския съвет.
Това разделение е правилно, но въпросът е в съотношението. И ако съотношението и в двата съвета е достатъчно, че да взема самостоятелно решения, то тогава този орган ще бъде подчинен на конкретната воля.
Какво имам предвид – ако гласовете на професионалната квота в съвета са достатъчни да вземат решение, това ще доведе до едно капсулиране на съдебния съвет.
В този смисъл едва ли едно капсулиране би било в полза на гражданите и на обществото, защото рискуваме да превърнем ВСС в една държава в държавата, от което никой няма необходимост.
И обратното – въпросът с политическото влияние, по отношение на прокурорите.
Отварям тук една скоба и казвам – едва ли би имало система в света, която да ограничи напълно политическото влияние. Политическото влияние може да се ограничи единствено и само от политиците, като се научат да не вдигат телефона, за да търсят някой съдия или прокурор и да се разпореждат с определени искания.
В този смисъл, като говорим за Висшия прокурорски съвет – ако гражданското участие, или т.нар. „политическа“ квота е достатъчно да взема решения в рамките на този съвет, то тогава действително би могло да се говори, че този съвет ще бъде подчинен изцяло на политическата воля на неговите участници.
Въпрос на конкретизация вече в Закона за съдебната власт е как и с какво мнозинство ке се вземат съответните решения.
Но като че ли много въпроси останаха за решаване от бъдещия ЗСВ. Някак си конституционният законодател, в лицето на сегашните политици, трябваше да ограничи този огромен поток от въпроси, който следва да се уреди в ЗСВ.
– Виждате ли във всички тези промени някоя, която би могла да падне в Конституционния съд, ако се стигне до там. Вече опозицията, а и президентът заявиха, че имат намерение да направят това.
– Въпросът със служебното правителство е един доста сериозен въпрос и въобще орязването на правомощията на президента.
Следва да имаме предвид, че президентът разполага с правомощия, дадени му от Великото народно събрание. Тоест – с приемането на сега действащата ни Конституция, въпреки неколкократното ѝ изменение.
В този смисъл Обикновено народно събрание не може да отнема правомощия на президента, дадени му от ВНС. В тази посока са и решенията на Конституционния съд – №3 от 2003 година и №8 от 2005 година.
Конструкцията на служебното правителство на практика буди сериозни рискове и съмнения за конституционосъобразността.
Има и нещо друго. Субектите, измежду които президентът може да избира за служебни премиери, лимитират неговата свобода за определяне на служебното правителство, каквото е замислено по начало от ВНС.
Можем да направим аналогия с Търновската конституция, където търновският конституционен законодател е изброил изчерпателно министерствата и по този начин е ограничавал изпълнителната власт на монарха, което, от своя страна, е довело до суспендиране на конституцията.
В този случай, изчерпателното изброяване на субектите, които могат да заемат министър-председателския пост при служебно правителство, някак си ограничава президента в неговите правомощия и дано не се стигне до своего рода суспендирне на Конституцията от страна на КС в този случай вече. Това е един от сериозните рискове.
