За всички е ясно, че е време за промяна – това е един от изводите на Симеон Сакскобургготски в негова позиция, разпространена по случай утрешния празник – обявяването на независимостта на България. Бившият министър-председател подрепи протестиращите срещу управлението на своя отдавнашен любимец Бойко Борисов.
В изявлението на Царя никъде не се споменава конкретно името на министър-председателя, но критиките към властта и подкрепата за демонстрантите са явни. Разбира се, Сакскобургготски удобно не споменава, че именно по време на неговото управление започна възходът на критикувания сега Борисов. Настоящият премиер спечели много подкрепа и направи силен старт като обществено различима личност докато беше главен секретар на МВР при мандата на НДСВ, а впоследствие започна самостоятелна политическа кариера първо като кмет на столицата, а впоследствие и като лидер на създадената от него самия партия и като премиер на България.
Министър-председателят от управлението на НДСВ защити в обръщението си правото на българите в чужбина да имат глас в събитията в България. Окачествявайки се сам като бивш „изгнаник“, той подчерта, че винаги е апелирал към българите в чужбина за завръщане в България. Той заяви още, че българският народ винаги е имал успехи, когато е обединен.
Пълно изявление на Симеон Сакскобургготски:
„В навечерието на 22 септември, тази толкова значима дата – обявяването на Независимостта на България, с което страната става суверенен, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения, нека осъзнаем, че това е било възможно благодарение на обединените усилия на целия народ! Поуката от онова време е валидна и днес – обединени и сплотени можем да постигнем далеч повече, отколкото конфронтирани и разединени.
В момента, за съжаление, наблюдаваме силно противопоставяне в българското общество и също така – между държавните институции. Това едва ли е най-удачното в условия на безпрецедентна световна не само здравна, но и икономическа криза. България без съмнение е сред страните, съумели да опазят човешкия живот, без да блокира икономиката си и резултатите са налице. Въпреки очаквания спад на икономическата активност, у нас последиците от пандемията са несравнимо по-леки от тези в други страни. Вместо да привлечем вниманието с този добър пример и да се акцентират възможностите, които предлагаме в една все по-глобална Европа, ние изпъкваме с нестабилна политическа среда! Нещо, с което до скоро, заедно с финансовата ни стабилност, се гордеехме. Ниският външен дълг, по който България е на второ място в ЕС след Естония, присъединяването ни към валутния механизъм (ERM-2), са несъмнено големи успехи, с които ставаме привлекателни за външни инвеститори. Но както знаем, капиталите се страхуват от непредвидени политически обрати и послания за неконтролируема корупция.
В една демокрация естественият процес на смяна на управлението е след проведени избори. Идеалният вариант, даващ стабилност на една държава, е завършване на мандата на редовно избран парламент и правителство. Когато обаче, част от гражданите считат, че е нарушен обществения договор с управляващите за спазване на демократичните правила, те са в правото си да излязат да протестират. Презумпцията, че някои от участниците са платени, както и наличието на провокатори, не означава те да бъдат неглижирани. Видимо е, че големият процент протестиращи са млади хора. Много от тях протестират и в чужбина, където учат или живеят. Чувам, че те не би трябвало да имат мнение за процесите у нас, но забравяме, че повечето от тях подпомагат финансово семействата си тук, които трудно биха преживявали сами с размера на една българска пенсия. Реално тези хора допринасят за държавата и нейните финанси и то не малко.
Като бивш изгнаник, винаги съм апелирал сред българските общности в чужбина за поскорошното им завръщане в Родината, която се нуждае от тях. Ще ги върнем ли, като им казваме, че тяхното мнение е без значение?
Със сигурност в сегашната ситуация има провокативни интереси. Въпреки това, тези многодневни вече протести изразяват обществени настроения, в които управляващите е редно да се вслушат. Общественото негодувание е коректив на управлението и начин гражданите да изразят исканията си. Възможността да се чуят различни мнения, свободно да изразяваме различни тези е привилегия на демокрацията. Европейският съюз ни дава пример за политически плурализъм като основен принцип за разбирателство и съжителство.
Заглушаването на критичните гласове е типично за тоталитарните режими, които ние преживяхме, осъдихме и оставихме с радост назад. За всички е ясно, че е време за промяна. Не толкова на личности, колкото на стила на управление и политически практики. Не можем и не бива да затворим очи пред множеството нередности във функционирането на администрацията. Не можем да подминем и очебийни
корупционни явления или необходимостта от модернизация в съдебната власт.
Считам, че е от огромно значение да не заблуждаваме Европа, да не потулваме тромавото и неефективно усвояване на кохезионните фондове, да не украсяваме докладите за напредък в дадена област. Това означава най-вече да лъжем себе си. Ето и сега, ЕС ще ни предостави близо 30 млрд. евро, 7,7 млрд. от които безвъзмездно, но срещу конкретни изисквания, не просто подарени пари – инвестиции чрез проекти в области като екология, дигитална трансформация, устойчива заетост. Все политики, за които младите апелират.
Ще имаме ли капацитета в условията на политическа нестабилност и конфликт между институциите да подготвим и реализираме подобни успешни проекти? За да успеем, сме обречени да постигнем разбирателство по основните въпроси и твърдо да заложим на проевропейска интеграция. Имаме всички условия, при спазване на демократичните принципи и правила, и отговаряйки на европейските изисквания, да постигнем много по-висок жизнен стандарт за всички. Не може да допуснем да сме разединени в сегашната кризисна обстановка.
Недоволните протестиращи имат право да искат промяна и управляващите е редно да отговорят с адекватни мерки. Ако просто се смени един кабинет с друг, без обаче да се премахнат вредните политически практики, които опорочават демократичния процес у нас, дълго време ще губим енергия в политически кризи. Приема се, че властта е отражение на обществото, но и то трябва да бъде готово за промяна.
Днес е приоритет за всички ни да мобилизираме силите си, за да вървим напред, вместо да се опитваме да унищожим различно мислещия от нас. Нека се поучим от историята – само обединени сме били успешни!
