Предсрочни избори в Сърбия ще се проведат на 25 октомври. Това стана ясно, след като президентът на Сърбия Александър Вучич разпусна парламента. Редовните парламентарни избори трябваше да се проведат през декември 2027 г.
„Изборите в Сърбия ще се проведат на 25 октомври. Вярвам, че след тях най-накрая ще излезем от тази криза“, заяви Вучич при обявяването на датата, две години след началото на масовите протести срещу режима в Белград.
„Със значителна намеса от чужди сили, имахме вълнения, бунтове, конфликти и на всичкото отгоре разделено общество. Имаме нужда от резултати от избори, които ясно ще определят и покажат волята на гражданите – накъде, в каква посока и по какъв път върви Сърбия“, каза още той.
БГНЕС припомня, че на 7 септември премиерът Джуро Мацут свика извънредно заседание на правителството и предложи кабинетът официално да поиска от президента разпускане на парламента. Правителството одобри предложението и го изпрати на Вучич, с което започна предвидената от закона процедура.
Мацут мотивира решението с необходимостта да бъдат намалени общественото напрежение и дълбокото разделение в страната, а политическата борба да бъде върната от улицата в институциите. Той заяви, че власт, която вярва в резултатите си, не трябва да се страхува от оценката на гражданите. Сръбското правителство потвърди официално процедурата.
Мацут обаче не е подал лична оставка. Съгласно член 128 от Конституцията на Сърбия мандатът на правителството се прекратява автоматично при разпускане на парламента. Кабинетът остава на власт с ограничени правомощия и може да изпълнява само определените от закона задачи до избирането на ново правителство.
Разпуснатият парламент също може да разглежда единствено текущи и неотложни въпроси. Конституцията задължава президента едновременно с разпускането му да насрочи избори, които трябва да приключат в срок до 60 дни.
Решението беше подготвено няколко дни по-рано. На заседание в Ниш на 5 септември Сръбската прогресивна партия определи Вучич за водач на листата „Обединена Сърбия“ и за свой кандидат за министър-председател при победа на изборите.
По същото време в Ниш се проведе антиправителствен протест, а полицейски части не позволиха на демонстрантите да се доближат до мястото на партийното заседание.
Вучич е във втория си и последен президентски мандат и няма право да се кандидатира за трети. Той обяви намерение да напусне президентския пост и да се включи в парламентарната кампания, което би му позволило да се върне като премиер, ако управляващата коалиция спечели.
От 2012 г. досега Вучич беше вицепремиер и премиер, а от 2017 г. – президент.
Трагедията в Нови Сад, която запали протестите
Непосредственият повод за най-продължителната протестна вълна в новата история на Сърбия беше трагедията на 1 ноември 2024 г. Тогава бетонната козирка на наскоро реконструираната от китайска компания железопътна гара в Нови Сад рухна върху хората пред сградата.
Първоначално загинаха 14 души, а двама от ранените починаха по-късно. Общият брой на жертвите достигна 16.
Срутването предизвика огромно обществено възмущение. Гарата беше ремонтирана два пъти преди инцидента, а протестиращите свързаха трагедията с непрозрачните строителни договори, неспазването на правилата за безопасност, политическите зависимости и корупцията при големите инфраструктурни проекти.
Първите прояви бяха възпоменателни събирания и блокади. В продължение на 15, а след смъртта на още една от жертвите – на 16 минути, участниците спираха движението в памет на загиналите.
Символ на протестите стана червен отпечатък от длан и посланието, че „ръцете“ на властта са окървавени. Напрежението се увеличи след нападения срещу участници във възпоменателните прояви, включително студенти и преподаватели.
Университетите постепенно се превърнаха в център на протестното движение. Студентите окупираха факултети, организираха пленуми без официални лидери и започнаха походи, блокади и масови демонстрации в Белград, Нови Сад, Ниш, Крагуевац и десетки по-малки градове.
Първоначалните им искания включваха публикуване на цялата документация за реконструкцията на гарата, наказателна отговорност за виновните за трагедията и за нападенията срещу протестиращи, прекратяване на делата срещу задържани участници в демонстрациите и увеличаване на финансирането за висшето образование.
Студентите настояваха исканията им да бъдат изпълнени от компетентните институции, а не чрез политически договорки с президента. Според тях кризата е показала, че прокуратурата, съдът и останалите органи не могат да действат независимо от управляващата партия.
Падна едно правителство, но протестите продължиха
Под натиска на протестите транспортният министър Горан Весич подаде оставка, а срещу него и други лица бяха повдигнати обвинения във връзка със срутването. Демонстрантите обаче поискаха разследването да обхване и евентуалните корупционни престъпления, а не само нарушенията на строителните правила.
На 28 януари 2025 г. тогавашният премиер Милош Вучевич също подаде оставка. Той заяви, че го прави, за да намали напрежението. Решението дойде след нападение срещу студенти в Нови Сад, извършено от хора, свързани с управляващата партия.
Вучевич беше кмет на Нови Сад в периода, когато започна реконструкцията на железопътната гара. Заедно с него оставка обяви и тогавашният кмет на града.
Напускането на Вучевич не сложи край на недоволството. Протестиращите го определиха като опит политическата отговорност да бъде сведена до отделни фигури, без да бъде променена системата на управление.
На 15 март 2025 г. в Белград се проведе една от най-големите многохилядни демонстрации в съвременната история на Сърбия. Стотици хиляди граждани поискаха работещи институции, върховенство на закона и отговорност за трагедията.
Вучич обвини организаторите, че се опитват да извършат подкрепяна отвън „цветна революция“. Студентското движение отхвърли обвинението и избягваше да се обвързва както с традиционната опозиция, така и с геополитически позиции по въпроси като отношенията с Русия, членството в ЕС и Косово.
На 16 април 2025 г. парламентът избра професора по медицина Джуро Мацут за министър-председател. Той нямаше значителен предишен политически опит и призова за диалог и прекратяване на блокадите.
Новото правителство обаче беше възприето като поредния кабинет под контрола на Вучич. От неговите 31 министри 22 бяха участвали и в правителството на Вучевич.
От искане за справедливост до искане за избори
През май 2025 г. студентите за първи път официално поискаха предсрочни парламентарни избори. Те заявиха, че вотът е единственият възможен изход от политическата криза, тъй като институциите не са успели да изпълнят първоначалните им искания. Искането за предсрочен вот беше обявено на 5 май 2025 г..
На 28 юни десетки хиляди демонстранти отново изпълниха центъра на Белград с призиви за избори. В края на протеста избухнаха сблъсъци с полицията, последвани от арести и нови блокади.
През лятото и есента на 2025 г. се стигна до поредица от конфронтации между демонстранти, полицията и привърженици на управляващата партия. При протест в Нови Сад през септември силите за борба с безредиците използваха сълзотворен газ и палки.
Властите твърдяха, че действията на полицията са необходими за възстановяване на обществения ред. Протестиращите, правозащитни организации и представители на академичната общност обвиниха управляващите в репресии, произволни арести и опити за сплашване.
След временно отслабване на блокадите студентското движение започна нова мобилизация. При кампания в подкрепа на предсрочни избори на 28 декември 2025 г. бяха събрани близо 400 000 подписа за един ден.
През 2026 г. движението продължи с митинги, посещения в малки населени места и подготовка на собствена изборна листа. В нея се предвижда да участват преподаватели, независими експерти, представители на граждански организации и обществени фигури, предложени от студентските пленуми. Анализ на протестното движение и политическата му трансформация.
Допълнително напрежение предизвикаха данни, че от началото на 2026 г. най-малко 14 представители на гражданското общество, включително човек от студентското движение, са били атакувани със шпионски софтуер. В един от случаите беше потвърдена употреба на Pegasus, но няма пряко доказателство, че сръбските власти стоят зад атаките. Правителството отхвърли обвиненията като предизборна пропаганда. Случаите бяха документирани от експерти по цифрова сигурност.
Предсрочните избори на 25 октомври ще противопоставят управляващата партия, която се стреми да върне Вучич на премиерския пост, на студентската листа и разпокъсаните опозиционни сили.
Още международни новини – четете тук
