Статистиката показва, че трафикантите на хора в България са предимно мъже на около 30 години, които притежават меркантилен и манипулативен характер, и се отличават с незавършена самоидентичност. Това е част от изводите на доклад, публикуван по проект “Трафик на хора: тенденции и превенция” на Министерството на правосъдието. Този документ е резултат от работата на Съвета за криминологични изследвания.
Ръководител на екипа е доц. д-р Нина Белова, криминолог и преподавател в Академията на МВР и Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“. Основен автор на изследването е доц. д-р Ива Пушкарова, която също преподава наказателно право в СУ и Академията на МВР.
Според анализа, трафикантите са повърхностни, манипулативни и безотговорни, с авантюристичен характер и меркантилни ценностни възприятия. Те разполагат с потенциал да мамят, лъжат и да отричат собствените си действия.
Най-отчетливата характеристика е стремежът им да създават фалшив позитивен образ, съобразен с очакванията и доверието на околните, сочи анализът.
Според авторите, трафикантите проявяват “корекционна резистентност”, което значи, че наказанията не водят до тяхното поправяне.
Проучването установява, че затворниците са адаптивни и търсят начини за безпроблемно изтърпяване на наказанията, включително чрез работа, но истинска корекционна програма рядко се реализира.
Трафикът за сексуална експлоатация, налагане на принудителен труд, просия, търговия с органи, принудително подчинение и продажба на новородени са част от глобалните проблеми, изтъкнати от експертите.
Изводите им показват, че трафикът е повече социално явление, а не етническо.
В България, трафикът на пълнолетни жени с цел сексуална експлоатация е преобладаващ, като тенденцията сочи увеличение на трудовия трафик и трафика с цел просия, с включени както жени, така и мъже.
По света, много повече мъже са трафиканти и те заемат водещи позиции в престъпните мрежи. В същото време, се наблюдава и растеж на жените, участващи в трафика и експлоатацията на хора.
Класическата жертва е социално некомпетентна, наивна, доверчиво настроена, и често е лишена от образователна и трудова подкрепа, с ниска самооценка и противоречиво виждане за експлоатацията.
Според тях, жертвите идват от маргинализирани и изолирани социални слоеве, често са изолирани от образователната система и трудовия пазар, а също и жертви на дискриминация и насилие.
Анализът разглежда и законодателството, отправяйки множество препоръки, сред които самостоятелна криминализация на трудовата експлоатация и същинското робство, както и запълване на нормативните празноти в законите, съобразно последните изменения на европейската директива.
Също така, се предлагат изменения в Закона за борба с трафика на хора, включително въведени на “срок за възстановяване и размисъл” за жертвите, който би осигурил защита от принудително завръщане и участие в наказателния процес.
Анализът демонстрира, че необходимостта от реформи е належаща, за да се подобри ефективността на системата за обезщетение на жертвите, с активното включване на прокурорите.
