Руски газ - Европа

След спирането на доставките за България и Полша много от европейските страни искат максимално бързо да намерят с какво да заместят руския газ. Докъде са стигнали и какво би могло да им попречи?

Голямото опасение е, че ако Москва продължи да настоява заплащането за доставките на природен газ да е в рубли, скоро и други държави ще последват съдбата на Полша и България и ще спрат да получават руски газ. В понеделник Европейският съюз ще обсъди доколко опитите на енергийните компании за маневри при плащането са нарушение на санкциите. Става въпрос за плащания към „Газпромбанк“ в евро, които автоматично се прехвърлят в сметка в рубли.

В случай, че конфронтацията с Русия се засили, рискът от голяма газова криза е съвсем реален. Как реагират отделните държави?

Италия

Италия експресно намалява обема: миналата година на Апенините са пристигнали 11,4 милиарда кубика руски газ, което превръща Рим във втория най-голям потребител на руски газ в Европейския съюз. В средата на следващата година обаче това ще спре – намеренията са в следващите месеци доставките да бъдат намалени наполовина. За целта са подписани нови договори с Ангола, Конго и Алжир. Италия е свързана с Транссредиземноморския газопровод и може да получава газ директно от Северна Африка. Рим преговаря и с Катар, Мозамбик и Азербайджан.

Освен това италианското правителството смята драстично да пести енергия. „Мир ли искаме или климатици?“, попита премиерът Марио Драги. Правителството реши, че охлаждането на училищата и обществените сгради през лятото ще е до 25 градуса, а отоплението през следващата зима – до 19. Така ще се спестяват до четири милиарда кубически метра газ годишно.

Гърция

Гърция се вижда като бъдещ основен разпределител на природен газ за Балканите. Първоначално плановете предвиждаха ограничаване на зависимостта от Турция, а сега са насочени срещу руските доставки. Необходимата инфраструктура е осигурена от Трансадриатическия газопровод, все още недовършения интерконектор с България и новото отклонение към Северна Македония.

Още преди избухването на войната правителството в Атина реши да разшири и модернизира терминала за втечнен газ на остров Ревитуса. Други пристанища близо до Коринт и Александруполис също ще приемат и съхраняват втечнен природен газ.

Гърция задоволява около 30 процента от енергийните си потребности с руски газ, но още тази година две трети от руския газ ще бъде заместен с друг вносен, например от Азербайджан. В средносрочен план Гърция планира да изследва и собствените си находища, за да гарантира независимостта си.

Гърция първа обеща помощ на България. Доставки могат да се извършат от терминалите за втечнен газ, а направлението по „Турски поток“ да бъде обърнато. До юни трябва да е готова и връзката между България и Гърция, която се строи от 11 години. Гръцкото правителство очаква в края на май „Газпром“ евентуално да спре доставките за страната, ако плащанията не се извършват в рубли, каквито са изискванията на Москва. Управляващите в Атина увериха, че са подготвени за този сценарий.

Полша

Подобно на България, Полша също ще бъде захранена от своите съседи. В понеделник енергийните министри ще обсъдят в Брюксел възможните решения. През следващите няколко месеца Полша може да се снабдява с газ по почти завършения тръбопровод от Литва, а в случай на необходимост може да получава газ и от Германия. Това би означавало, че руският газ ще продължи да се влива в полските тръбопроводи по заобиколен начин.

Хранилищата за газ в Полша са пълни на три четвърти и правителството уверено заяви, че до края на април ще бъде постигната пълна незавасимост от руския газ. Министър-председателят Матеуш Моравецки изтъкна значението на Балтийския газопровод, който в момента се строи и ще създаде връзка с Норвегия, откъдето предстои да идва голяма част от бъдещите доставки.

Полша се подготвя отдавна за намаляване на доставките от Русия. През последните години енергийната независимост бе най-вече политически проект – отношенията между дяснопопулисткото правителство във Варшава и Москва бяха сериозно обтегнати още преди войната и полските управляващи се опасяваха от опити за изнудване. Страховете им се оказаха оправдани.

А другите?

Унгария е почти напълно зависима от руския газ и петрол и засега отказва да промени това. Будапеща до момента не подкрепя и енергийните санкции на Европейския съюз. Причината е близостта на премиера Виктор Орбан с руския президент Владимир Путин.

Франция получава едва 20 процента от газа си от Русия и затова е слабо засегната. Но пък няма газова връзка с Испания, откъдето би могъл да бъде доставян алжирски или втечнен газ.

Литва е отличникът на Европа. Тя беше първата страна от ЕС, която напълно преустанови вноса на руски газ след началото на войната. Оттогава терминал за втечнен природен газ близо до град Клайпеда снабдява страната, например от Норвегия. Капацитетът на терминала е значително по-голям от потреблението, поради което Литва може да снабдява и съседите си с природен газ, казват във Вилнюс.

Макар от години да е предупреждавана от ЕС и САЩ, Германия продължава да е най-големият вносител на руски газ и е подложена на огромен натиск от началото на войната. Съвсем наскоро министърът на икономиката Робърт Хабек заяви, че отказът от газа няма да бъде възможен преди 2024-а година. Германия дори не разполага с терминал за доставки на втечнен газ. Що се отнася до вноса на петрол, федералното правителство промени позицията си и може да се съгласи с налагането на ембарго.

Текстът е публикуван в „Дойче Веле“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук