Анализаторите определиха една от последните сделки на бившия главен изпълнителен директор на „Юбер“ Травис Каланик и бизнес директора Емил Майкъл, като отстъпление или „Наполеонов момент“.
Но от друга страна, тя може да се разглежда като работеща стратегия за пазарното поведение на компанията – с по-малка доза агресия.
Би било добре за „Юбер“, ако новият директор, последва примера на Каланик.
Миналата година транспортната компания се оттегли от Китай в полза на местен конкурент, а тази – от руския пазар. Но сделката, която „Юбер“ сключи в Русия с местната технологична компания „Яндекс“, се оказа доста по-изгодна, от тази с „Диди Чусинг“в Китай. Американската компания се оттегли от китайския пазар срещу 20 процента от приходите на „Диди“. В Русия, клиентите продължават да използват приложението на „Юбер“, което се поддържа от ново смесено дружество, в което американската компания държи 36.6 процента.
В няколко отношения „Юбер“ превъзхожда руската си конкуренция. Поръчката и плащането са лесни. Но тъй като „Юбер“ няма собствен GPRS софтуер, а ползва „Гугъл“, в Русия това се оказа голям проблем. Местните таксиметрови шофьори предпочитат да използват по-точната навигация на „Яндекс“, която има данни и за затворените пътища и задръстванията. Не на последно място – конкуренцията бие „Юбер“ по това, че познава по-добре спецификите на местния пазар и има връзки с правителството.
Но това, което има американската компания и което никой друг не може да предложи е международният достъп и удобните за ползване услуги чрез мобилното приложение.
Друга американска компания „Лифт“ (Lyft) се опита да копира модела чрез партньорство с „Диди“ и сингапурската компания „Граб“ (Grab), но начинанието трая само година и отмря, след като не даде резултат.
Международен бранд като „Юбер“ не е важен с присъствието си във всички точки на света, а с маркетинга си и оценката на клиентите.
Първоначалната цел на „Юбер“ беше да предлага услуги по целия свят. Но това доведе до ценови войни и парични загуби. „Юбер“ изгоря с близо 2 млрд. долара в Китай и около 170 млн. долара в Русия преди да плати още 225 млн. долара за дела си в смесената компания с „Яндекс“. Все още дружеството не е публикувало финансовите си резултати в Русия, но ефектът на ценовата война може да се проследи лесно през финансовите отчети на „Яндекс“, от които се вижда, че Руската компания започва да търпи сериозни загуби още през 2015-та.
„Юбер“ навлезе на руския пазар през 2013-та заедно с „Яндекс“. По това време имаше друг, вече установен и печеливш играч „Такси“. След като проучи пазара, „Юбер“ предложи фиксирани цени. Това беше удар срещу „Яндекс“, която оставяше обслужваните от нея таксита сами да определят цените си. „Юбер“ започна да субсидира кратките пътувания, в отговор „Яндекс“ също промени политиката си.
Това се хареса много на московчани. През 2015-та, според кметството на руската столица, средната цена на едно пътуване с такси е била 650 рубли или 10.9 долара. Година по-късно тя вече пада на 478 рубли. Пазарът се разраства и на пръв поглед печалбата отива при „Яндекс‘. „Такси“ все повече закъсват.
Но в края на първото тримесечие на 2017-та, ситуацията се промени. „Яндекс“ започна са търси финансова инвестиция и започна преговори с международни компании и държавната „Сбербанк“, която по случайност се оказа инвеститор в „Юбер“.
Недоволни от ценовата война се оказаха и шофьорите, защото им се наложи да работят повече часове, за да плащат лизинга на автомобилите си. В Русия, такситата са собственост на компании, които ги купуват и вадят лицензите, а не на отделни шофьори, за които е трудно да се снабдят с необходимите разрешителни (какъвто е моделът на „Юбер“ и „Яндекс“). Шофьорите на свободна практика, пък трябва да плащат комисиони към двете компании плюс вноската за автомобила, около 30 долара дневно. Тъй като са на свободна практика, те не подлежат за защита по линия на Кодекса на труда и се оказват принудени да работят на 14-часови смени.
Сделката между „Юбер“ и „Яндекс“ беше първата стъпка към прекратяването на ценовата война. Пазарната консолидация ще доведе до повишаване на цените, което ще облекчи шофьорите.
Щеше ли Юбер да доведе “Яндекс“ до фалит, ако инвеститорите не бяха подкрепили руската компания? Вероятно не, защото таксиметровите услуги, пък правят под 4 процента от приходите на „Яндекс“. Макар, че американската компания доведе до разрастване на пазара, тя „изгори“ не малко пари по пътя си, а това е неефективно. Ако от самото начало „Юбер“ беше предложил на „Яндекс“ сегашната сделка, вероятно руснаците щяха да приемат. А това нямаше да доведе до загубите, защото щеше да увеличи пазарната капитализация на двете компании. Откакто беше обявена сделката, цените на услугите се вдигнаха с 16 процента.
Този модел може да бъде приложен от „Юбер“ в страните, където компанията е изправена пред жестока конкуренция. Няма да е необходимо американската компания да се доказва пред местните компании, че може да им докара загуби. Те го знаят. В повечето случаи ще предпочитат да обединят силите си с „Юбер“, особено ако могат да си върнат контрола върху бизнеса.
