Огромната сила на човешкото сърце може да се прояви дори след смъртта! Това се потвърждава от историята на Щефан Хенце и Ивонет Балтазар.
От 1 януари 1988 г. до 30 септември 2017 г. в света са извършени 68 144 сърдечни трансплантации, показва официалната статистика. Една от тях претърпява и Ивонет.
Интервенцията на 67-годишната днес бразилка е направена през есента на 2016-та в Рио де Жанейро. Четири години по-рано тя получава масивен инфаркт, който преобръща живота й наопаки и я приковава на легло. В началото на 2015-та Ивонет е записана под №8 в списъка с изчакващи подходящ донор на сърце в родината си, пише bTV.
„Бавно гаснех в дома си. Не вярвах, че има спасение. Все по-трудно дишах сама. И тогава чудото се случи. Един ден просто ми се обадиха и казаха, че вече съм първа в списъка“, разказва щастливата г-жа Балтазар.
Нейното чудо си има име – Щефан Хенце. Животът на 35-годишния мъж завършва трагично в катастрофа по време на олимпийските игри в Рио. На 15-ти август 2016-та, таксито, в което се вози германеца се удря в бетонен стълб. Той е откаран в болница с тежки наранявания на главата и малко по-късно умира.
Щефан Хенце води националния отбор по кану в бързи води на своята страна. В Рио е първото му състезание като треньор. Преди това Щефан е сред най-големите звезди в германския спорт – олимпийски вицешампион от Атина 2004, световен и европейски шампион. Произхожда от известно семейство на спортисти, с традиции в кануто. Първата световна титла във фамилията е тази на баща му Юрген (1975 г.), след което на няколко пъти златото на планетата печели и брат му Франк.
„Заповядайте за трансплантация. Веднага.”
Посланието от кардиологичния център стряска Балтазар. „Отидох в клиниката с убеждението, че няма да изляза от операционната. Дори се сбогувах със сина си Фабио и с дъщеря си Рената”, спомня си жената и добавя:
„В мен бие сърце на голям шампион. Неговият така рано завършил живот и моят, вече са едно цяло. Няма ден, в който да не слагам ръка върху това сърце, да не отправям молитва към Господ, да не благодаря на Щефан. В душата ми има непрестанна тъга, че аз оцелях, защото него го няма.”
Наскоро Ивонет участва в първата си спортна изява, откакто се е родила – маратон, в който изминава 3 км за 35 минути в компанията на своя внук.
„Плаках неистово след финала. Участвах не само аз, но и Щефан. Мечтая някой ден да срещна майка му и да я прегърна, за да чуе как бие сърцето на сина й. Наясно съм, че докато моето семейство тук е щастливо, в Германия едно семейство тъгува всеки ден за непрежалимото си дете”, споделя през сълзи Ивонет.
Тя никога не е била спортна натура. Това се променя рязко след трансплантацията. „Нещо започна да ме тегли да се движа, колкото се може повече. Вкъщи си купих велоергометър, който въртя поне по половин час докато гледам новините. Разхождам се навън и правя упражнения. Приемам тази моя енергия като знак от Щефан”, убедена е г-жа Балтазар, която носи с гордост фланелка с надпис „Аз имам трансплантирано сърце”.
Не всичко в живота й е розово. Има затруднения с храненето и понякога страда от лоша координация. Често й се налага навън да носи и маска, за да се предпазва от мръсния въздух и да полага допълнителни грижи за разклатената си имунна система.
„Когато ми стане тежко си мисля за Щефан. Черпя сили от неговия дух приживе да завещае всичките си органи, ако нещо лошо го сполети. Та той даде нов шанс за живот не само на мен, но и на още трима души, които получиха черния му дроб и бъбреците му”, възхищава се на своя донор бабата на пет внучета.
„Преди пушех по пет кутии цигари на ден. Нямах спиране. Сама ръководех собствената си компания за човешки ресурси. Осъзнах, че магията на живота е скрита в малките неща, а моята мисия докато дишам е да се грижа това, което ми завеща Щефан”, казва бразилката докато държи дясната си ръка върху сърцето.
