По времето на Втората световна война проституцията в Третия Райх била под строг контрол. Есесовският режим не само не забранявал публичните домове, напротив – всячески поощрявал войниците да ги посещават.
Широка мрежа публични домове покривала половин Европа и се намирала под строгия контрол на нацисткия режим.
Съществувало ясно разграничение по статус: достъпът до публичните домове за офицери бил напълно забранен за обикновени редови войници. За нарушение на това правило виновникът можело да бъде задържан за 10 денонощия. Отделни публични домове били създавани и за насилствено преместени хора, работници или затворници в концлагерите.
Принудителна проституция и поощрение за затворниците
„Постройки с особено предназначение” започнали да се появяват по окупираните територии през 1942 г. В Дахау, Заксенхаузен и даже в Освенцим били изградени лагерни бордеи, а затворничките били принуждавани да проституират.
Паралелно с това се появила политика за прекратяване на уличната проституция. Леките момичета, които рискували да продават телата си без изричната заповед на Райха били арестувани на място, изпращани в лагери и принудително стерилизирани.
Целта на публичните домове в концлагерите далеч не била облекчаването на живота на затворниците. Тайната цел на Хайнрих Химлер, който измислил идеята, била по този начин да се поощряват съвестните работници. Само онези, които се трудели усърдно, получавали достъп до женски ласки.
От предложението на Химлер затворниците се възползвали толкова често, колкото искали добавка към дажбата, облекчение на условията или парична премия.
Принудителната проституция в концлагерите родила своите плодове: в усилието си да изработят желаното плътско възнаграждение, затворниците действително имали висока производителност на труда в оръжейните заводи и в каменоломните.
Премия за надзирателите
Йерархията в Райха разбира се важала и при посещенията в публичните домове. По начало наградите били достъпни само за затворниците, които са чистокръвни немци. С времето обаче и представителите на някои други нации получили достъп до женски ласки, с изключение единствено на евреите.
Срещу две райхсмарки всеки би могъл да се сдобие с посещение в някой публичен дом. Услугата обаче била скъпа за времето си – само за три райхсмари човек би могъл да си купи 20 цигари.
Утеха в една поза
Много строга била процедурата при посещение на бордеите. При пристигането си всеки мъж бил записван в специален тефтер и получавал номера на стаята, в която го очаквала неговата жрица на любовта. Мъжете имали на разположение 15 минути, било им заповядано да не говорят за нищо освен за най-необходимото и се препоръчвало да се забавляват само в мисионерска поза.
Аскетичната обстановка не способствала възникването на влечение, затова често изобщо не се стигало до кулминацията на посещението. Някои мъже не успявали заради физически проблеми, а други просто предпочитали компания за разговор и усещане за близост.
